Разходите за производство в европейското земеделие отново тръгват нагоре, а секторът настоява за бързи и конкретни мерки от страна на Европейския съюз. Причината е новият натиск върху цените на енергията и торовете, предизвикан от напрежението в Близкия изток.

Организации като Farm Europe и Eat Europe предупреждават, че забавянето на решенията може да задълбочи кризата и да удари пряко фермерите и хранителната верига.

Разходи за земеделие в ЕС – нов скок заради геополитиката

Конфликтът в региона на Персийския залив вече оказва сериозно влияние върху аграрния сектор. Ограниченията около Ормузкия проток – ключов маршрут за доставки на енергия и суровини – доведоха до рязко поскъпване на:

природния газ;
торовете;
горивата.

Регионът има значително значение за глобалния пазар – около 35% от световния износ на карбамид идва именно оттам

Това автоматично се отразява върху европейските фермери, тъй като производството на торове е силно зависимо от цените на газа.

Натискът вече се усеща на полето

Повишените разходи не са абстрактен проблем – те вече влияят върху реалните решения на фермерите.

Анализи показват, че:

цените на азотните торове в Европа са скочили с над 30% за кратък период
фермери започват да намаляват нормите на торене
някои стопанства променят културите към по-малко „ресурсоемки“

Това означава потенциален риск за добивите и за предлагането на пазара в следващите месеци.

Брюксел критикуван за липса на бързи решения

Въпреки че механизмът за реакция при кризи в хранителната сигурност на ЕС вече е заседавал, според браншовите организации реален напредък липсва.

Представители на сектора предупреждават, че:

кризата вече е факт, а не тема за анализ и настояват за незабавни действия, включително:

активиране на извънредни механизми за подкрепа;
облекчаване на натиска върху торовете;
дългосрочна стратегия за намаляване на зависимостта от енергия.

Какви мерки се обсъждат

Сред предложенията, които се обсъждат на европейско ниво, са:

изключване на торовете от механизма за въглеродни такси (CBAM);
стимули за декарбонизация на земеделието;
изграждане на стратегически резерви от храни;
инвестиции в по-устойчиви производствени модели.

Целта е да се намали зависимостта от външни фактори и да се засили устойчивостта на агрохранителната система.

Какво означава това за България

Макар темата да е на ниво ЕС, ефектът вече се усеща и у нас.

Българските фермери са особено чувствителни към:

цените на торовете
горивата
вноса на суровини

Това може да доведе до:

по-висока себестойност на продукцията
натиск върху крайните цени
по-ниски добиви при намалено торене

В комбинация с вече високите разходи от последните години, новото поскъпване създава сериозен риск за рентабилността на стопанствата.

Секторът ясно сигнализира: времето за анализи изтича.

Ако не бъдат предприети навременни мерки, съществува риск текущият натиск върху разходите да се превърне в дългосрочен проблем за европейското земеделие.

В условията на глобални сътресения, стабилността на хранителната система все по-често зависи не само от фермерите, но и от скоростта на политическите решения.