Какво трябва да знаем за тритикалето?

Агровест стартира рубриката „Агросъвети“, в която периодично ще споделяме практически насоки за да бъдете още по-успешни във „фабриката под небето“, обединяваща всички направления на селското стопанство. Тук ще има по нещо за всеки – от домашната градинка, през полето, до животновъдната ферма.

Тритикалето е  хибридна кръстоска между пшеница и ръж, сътворена от човека за да вземе най-доброто от двете култури.  В следващата статия разказваме за особеностите и характеристиките на тази сравнително нова и високо перспективна култура.

Характеристиките на тритикалето осигуряват комбинация от хранителни и функционални качества на двете си родителски форми. То е с високо съдържание на протеини, минерали и диетични фибри, в допълнение на неповторимият му вкус и цвят. Неговият уникален състав позволява да влиза в състава на безброй изделия като хляб, бисквити, многозърнести смеси, зърнени храни, покрития и т.н.

Поради невероятните си здравни предимства, както и наситената му с хранителни съставки природа, тритикалето днес се произвежда в повече от 29 държави по целия свят, а общият добив е над 15 милиона тона. Основните производители на културата са Полша, Австралия, Германия и Франция.

У нас то е особено привлекателно с някои свой особености, като по-голямо съдържание на незаменимата аминокиселина лизин, голямо количество фибри, каротеноиди и арабиноксилани в зърното, които го превръщат в много добър зърнен фураж и потенциална суровина за хлебарската промишленост.

От производствена гледна точка, културата не страда от икономически важните болести по житни, като брашнеста мана, кафява и жълта ръжда. Не се напада от видовете главни, поради което нуждата от обеззаразяване преди сеитба напълно отпада.

Големите възможности пред културата са свързани не само с нейното въвеждане в хлебопроизводството и в индустриалното производство, но и в производството на биогаз и биоетанол. Това я превръща в една от културите, която с малко разходи би могла да реализира висока доходност за земеделските производители.

Разбира се, процесът на развъждане е малко по-сложен, което прави първоначалното производство малко по-скъпо, но когато се създаде стабилна наследствена линия, отглеждането му е същото като при всяка друга зърнена култура.

Тритикале е изкуствен междуродов хибрид между женски родител пшеница (Triticum spp.) и мъжки родител ръж (Secale spp). Името му представлява комбинация от латинските наименования на двете родителски форми.

Днес два вторични хексаплоидни вида тритикале са най-отглежданите в света. Едните се наричат пълни, които носят всички седем двойки непроменени хромозоми от ръж. Другите са т.нар. заместени форми, които имат една или повече от ръжните хромозоми, заменени с хромозоми от D-геном на хексаплоидна пшеница.
Съществуват доказателства, че сортовете тритикале се различават по своята устойчивост в зависимост от броя на наличните хромозоми от ръж. Днес се приема, че сортовете които имат по-голям брой хромозоми от ръж, имат по-голяма устойчивост.

Освен това, в опит да се преодолеят допълнително ограниченията на кръстоската, много от ранните форми са били кръстосвани помежду си, както и със сортове хлебна пшеница. Ниската плодовитост и добивът са подобрени чрез систематично размножаване и последователен подбор.

Устойчивостта към полягане, която обикновено се причинява от прекомерна височина на растенията, е намалена чрез въвеждането на доминиращи „вджуджаващи“ гени от пшеница и ръж. Понастоящем тритикалето има височина, сравнима с пшеницата и ръжта, както и добив на зърно, който е конкурентен с пшеницата при оптимални условия или дори по-добър при условия на стрес.

За да се улесни идентифицирането на маркери за агрономически важни признаци и за генетични и геномни характеристики на тритикале, през 2015 г. се изгради първата карта на свързване с ултра висока плътност за генома на тритикале.

Развъждането на тритикале все още се развива в търсене на потенциала на геномната прогноза за размножаване. Геномната прогноза използва геномна информация за получаване на приблизителни разплодни стойности, които впоследствие се използват за избор на кандидат-индивиди.

Днес се смята, че геномната селекция може да се използва за увеличаване на печалбата от селекцията в развъждането на тритикале. Прилагането на този подход в приложните развъдни програми обаче не е лесно. Освен това тук трябва да се отбележи, че тези резултати се основават само на четири семейства и е необходима допълнителна работа за тяхното потвърждаване в по-широк набор от разплоден материал.