Китай отново купува американска соя, но Бразилия запазва водещата си позиция

Китай постепенно възстановява покупките на американска соя след продължителното търговско напрежение със Съединените щати. Въпреки това Бразилия остава основният доставчик на маслодайната култура за най-големия вносител в света.

През септември 2026 г. Китай е внесъл 360 878 тона соя от САЩ. За сравнение, през същия месец на миналата година не са отчетени доставки от американски производители. Данните са на китайската митническа администрация, цитирани от Ройтерс.

Възстановяването на покупките е важен сигнал за международния пазар, но все още не означава връщане към предишните търговски обеми. Американските производители продължават да усещат последиците от напрежението между Вашингтон и Пекин.

Бразилия остава най-големият доставчик на соя за Китай

Въпреки подновените покупки от САЩ, китайските преработватели продължават да разчитат основно на бразилска соя.

През септември доставките от Бразилия са достигнали 10,7 млн. тона. Това е намаление с 2,4% спрямо същия месец на 2025 г., когато са внесени 10,96 млн. тона.

Общият внос на соя в Китай през септември възлиза на 11,88 млн. тона. Количеството е със 7,7% по-малко в сравнение с година по-рано.

Данните показват, че Бразилия запазва огромно предимство пред останалите доставчици. Американската продукция постепенно се завръща на китайския пазар, но засега заема сравнително малък дял от месечния внос.

Американският износ на соя остава с 34% по-нисък

Разликата между двата основни доставчика е още по-видима при данните за първите девет месеца на годината.

Между януари и септември 2026 г. Китай е внесъл 11,06 млн. тона соя от Съединените щати. Това представлява спад от 34% спрямо същия период на предходната година.

За същото време бразилските доставки са достигнали 65,84 млн. тона, отбелязвайки увеличение от 3,4%.

Тази тенденция показва колко силно търговските отношения между Китай и САЩ влияят върху разпределението на световните доставки. Докато американските фермери губят част от традиционния си пазар, бразилските производители успяват да увеличат продажбите си.

За Китай диверсификацията на доставките остава важна част от политиката за осигуряване на достатъчни количества суровина за преработвателната индустрия.

Търговските преговори отварят пътя за нови покупки

Търговското напрежение между Пекин и Вашингтон през последната година доведе до сериозни промени в китайските покупки на американска соя.

Част от вносителите отложиха поръчките си в очакване на развитие в отношенията между двете държави. Това създаде допълнителна несигурност за американските производители и износители.

След октомврийската среща между лидерите на Китай и САЩ Пекин е закупил приблизително 12 млн. тона американска соя, според цитираната информация.

Въпреки значителното количество покупките остават под равнищата отпреди търговската война.

Това показва, че възстановяването на търговските отношения протича постепенно. Китай продължава да съчетава доставките от различни държави, вместо да разчита основно на американския пазар.

Китай договаря нови количества американска соя за сезон 2026/2027

Според търговци, цитирани от Ройтерс, китайските купувачи вече са договорили значителни количества от новата американска реколта.

Покупките надхвърлят 60% от посочените 25 млн. тона соя за сезон 2026/2027. Това означава договорени доставки за повече от 15 млн. тона.

Изпълнението на сделките започва през септември.

Тук обаче е важно да се направи разграничение между договорени и реално доставени количества. Подписаните договори не означават, че цялата продукция вече е пристигнала в Китай.

Въпреки това новите покупки показват, че американската соя постепенно възстановява присъствието си на китайския пазар.

Как ще се отразят китайските покупки върху световните цени на соята?

Китай е най-големият вносител на соя в света, а решенията му имат съществено значение за международните пазари.

Голяма част от внесената продукция се преработва в соев шрот и соево масло. Шротът е основна суровина за производството на фуражи, особено в свиневъдството и птицевъдството.

Затова промените в китайското търсене могат да повлияят както върху цените на соята, така и върху разходите за фуражни суровини.

Възстановяването на американските доставки може да засили конкуренцията между САЩ и Бразилия. Това би предоставило повече възможности на китайските купувачи при договарянето на бъдещи доставки.

Ценовият ефект обаче ще зависи от размера на реколтите, транспортните разходи и международното търсене.

Значение ще има и развитието на търговските отношения между Вашингтон и Пекин. Нови ограничения или договорености могат отново да променят посоката на търговските потоци.

Какво означава развитието за българското земеделие?

Промените на световния пазар на соя имат значение и за европейското земеделие. Това се отнася особено за животновъдството, което използва соев шрот при производството на комбинирани фуражи.

Българските производители също са зависими от международната търговия с фуражни суровини. Затова колебанията в цените на соята могат да се отразят върху производствените им разходи.

Възстановяването на американския износ може да промени конкуренцията между основните доставчици. Все още обаче няма достатъчно данни за конкретно отражение върху цените в България.

За българските земеделци ще бъде важно дали новите китайски покупки ще доведат до по-силно търсене на американска продукция. От значение ще останат и реколтите в Бразилия и останалите страни производителки.

Световният пазар на соя остава зависим от отношенията между Китай и САЩ

Последните данни показват, че Китай постепенно възстановява покупките на американска соя, но Бразилия запазва водещата си позиция.

През септември американските доставки са достигнали близо 361 хил. тона. За първите девет месеца на годината обаче вносът от САЩ остава значително под миналогодишното равнище.

Бразилия продължава да осигурява по-голямата част от необходимата на Китай соя. Същевременно новите американски договори показват възможност за постепенно преразпределение на доставките.

Следващите месеци ще бъдат решаващи за посоката на международната търговия. Основните фактори остават китайското търсене, ценовата конкуренция и отношенията между двете най-големи икономики в света.