Лошите европейски реколти от пшеница могат да стимулират руската икономика, предупреждават експерти
През следващите седмици балансът на световния пазар на пшеница ще се разкрие, тъй като Европа се бори с ниски добиви, а Русия подкопава експортния дял на блока, казаха експерти пред Euractiv.
На 20 август Египет обяви, че ще направи най-голямата си поръчка на пшеница в историята си – 3,8 милиона тона. Преговорите с руски доставчици вече са започнали, предаде Ройтерс.
Това е само един от примерите за това как традиционните експортни пазари за мека пшеница в ЕС се свиват в сравнение с други доставчици, особено Русия, каза пред Euractiv икономистът и ръководител на отдела за проучвания и прогнози в Chambres d’Agriculture France, Тиери Поуч.
Най-големите вносители в света са в регионите на Близкия изток и Северна Африка (MENA), като Франция е най-големият износител в ЕС с дял от 25%.
Във време, когато много вносители започват преговори със страните износителки, „следващите седмици ще бъдат от решаващо значение“, добави Пауч, и „ЕС трябва бързо да овладее агресивността на Русия и да осигури своите изходи“.
Пауч подчерта, че след като Русия забрани вноса на храни от ЕС в отговор на санкциите на ЕС за анексирането на Крим през 2014 г., Русия стана водещият световен износител на пшеница през 2015 г. Чрез „процес на русификация на селскостопанския пазар“, особено пазара на зърнени култури . Войната в Украйна засили тази тенденция, добави специалистът.
След нахлуването в Украйна през 2022 г. селското стопанство и храните все повече се превръщат в част от военната стратегия на Москва, която печели пазарни дялове в страни, традиционно клиенти на европейските доставчици.
Сега тя е основният доставчик на Алжир, дългогодишен клиент на Франция, в тенденция, която е подсилена от дипломатическия конфликт между Париж и Алжир за Западна Сахара.
Египет, посочва Пауч, беше клиент на Франция допреди 10 години, но сега Русия и Съединените щати са основните доставчици.
Същата тенденция е и на други традиционни европейски пазари като Тунис и Мароко.
„Тези страни се опитват да осигурят своето производство и ще се обърнат към страни, които могат да им гарантират обем и цени, в съответствие с икономическия им капацитет и нивото на дълга им, което Русия може да им предложи“, обясни Пауч.
В такива условия “русификацията на световния пазар ще се засили в бъдеще”, каза той.
Спад на европейския износ и растящо търсене
Този сценарий се усложнява от по-ниския от очаквания износ на мека пшеница в ЕС, който ще спадне от средно 35 милиона тона на 26 милиона тона, дефицит от 9 милиона тона, според последните оценки.
По-специално Франция имаше лоша реколта, частично компенсирана от представянето на Източна Европа.
Вътрешното търсене в ЕС „ще бъде по-ниско от миналата година“, каза Филип Хюзеле, председател на френската междупрофесионална асоциация Intercéréal. „Следователно ЕС ще играе експортна роля в трети страни“, предупреди той.
Още повече, че повтарящата се суша в Северна Африка увеличава зависимостта от вноса. Тази година трите държави от Магреб в региона (Мароко, Алжир и Тунис) са закупили 19,5 милиона тона пшеница от чужбина, в сравнение със 17,1 милиона тона миналата година.
След Нигерия и Кот д’Ивоар, Гана спира износа на зърнени култури заради сушата, засягаща реколтите, като обяви, че работи с частния сектор за внос на зърнени култури.
В тази конфронтация за влиянието върху световните пазари на пшеница Русия вече е една крачка напред.
Въпреки че страната изпитва лек спад в износа в сравнение с миналата година – 43 милиона тона, прогнозирани за износ, в сравнение с 56 милиона тона през 2023 г. – страната е постигнала третата си най-добра реколта през последните 5 години, според Pouch, с Произведени 82 милиона тона.
Това е съчетано с доста ниска рубла, което е благоприятно за износ.
Следователно Русия ще се възползва от тази ситуация, „за да намали цените още повече“, според експерта, за да спечели нови пазари.
Още повече, че има натиск върху цените в световен мащаб, защото противно на това, което се случва в Европа, реколтите от пшеница в други части на света са „много по-добри от очакваното“.
За европейските производители спадът в обемите и цените е „двоен удар“, каза Пауч.
ЕС се нуждае от „по-агресивна селскостопанска дипломация“, твърди той.
„Вземащите решения трябва да осъзнаят значението на поддържането и укрепването на европейските търговски потоци, защото доверието в ЕС спрямо Русия зависи от това“, добави Хойзеле.