Преговорите за климата заседнаха преди срещата на върха COP29

Остават само пет месеца до тазгодишната среща на върха на ООН за климата и страните не могат да постигнат съгласие относно размера на глобалното финансиране, което да помогне на развиващия се свят да се бори с изменението на климата – камо ли как да го разделят.

Решението ще доминира в преговорите за климата COP29 в Азербайджан през ноември, където близо 200 държави трябва да се споразумеят за нова годишна финансова цел за подпомагане на по-бедните страни да намалят емисиите си и да защитят своите общества в един по-суров и горещ свят.
Новата цел ще замени годишните 100 милиарда долара, които богатите страни бяха обещали за финансиране на климата от 2020 г. Тази цел беше постигната с две години закъснение.
Но предварителните разговори тази седмица в Бон, Германия, не доведоха до големи пробиви.

Вместо това, разговорите отново разкриха непоколебимите разногласия между най-големите икономики в света относно това кой трябва да плаща най-много за борбата с изменението на климата – и колко. Говорейки в края на преговорите в четвъртък, шефът на ООН по въпросите на климата Саймън Стийл изрази съжаление за бавния напредък и каза, че правителствените министри ще трябва да се намесят, за да помогнат за спирането на преговорите преди COP29.
„Оставихме си много стръмна планина за изкачване“, каза Стийл.
Представители на уязвими от климата нации казаха, че е трудно да се гледа как богатите нации закъсняват с минали плащания за финансиране на климата, докато бързо одобряват нови средства за военни отговори на войната или харчат милиарди за субсидиране на енергийни източници, отделящи CO2.
„Изглежда, че парите винаги са налице, когато това е по-„истински“ национален приоритет за страната“, каза Мичай Робъртсън, преговарящ за Алианса на малките островни държави, пред Ройтерс.
Новата цел за финансиране е основният инструмент, който глобалните преговори за климата могат да осигурят за финансиране на проекти, които намаляват емисиите, водещи до затопляне на планетата – като възобновяема енергия или нисковъглероден транспорт.
Тъй като всички страни трябва да актуализират своите национални климатични цели през следващата година, преговарящите се опасяват, че провалът може да доведе до по-слаби усилия.
“Как ще продължите напред, ако няма финансиране?” каза южноафриканският преговарящ по климата Пеми Газела. Нейната страна е сред многото развиващи се нации, които предупреждават, че не могат да си позволят да намалят емисиите по-бързо без повече финансова подкрепа – в случая на Южна Африка, да заменят силното разчитане на въглища, отделящи CO2.

И все пак богатите държави са предпазливи да си поставят твърде висока цел и да рискуват тя да остане неизпълнена. Пропуснатата цел от 100 милиарда долара стана политически символична в последните преговори за климата в ООН, разпалвайки недоверието между нациите, тъй като развиващите се страни твърдяха, че световните икономически сили ги изоставят.

Дипломатите в Бон заградиха въпроса колко пари да сложат на масата. Докато страните са съгласни, че 100 милиарда долара са твърде ниски, има малък шанс те да се съгласят да привлекат 2,4 трилиона долара годишно, които ръководителят на ООН по въпросите на климата каза през февруари, че са необходими, за да се запазят целите на климата в света постижими.
Нито Европейският съюз, нито САЩ са предложили число за целта, въпреки че и двете признаха тази седмица, че тя трябва да надхвърли 100 милиарда долара. 27-те държави-членки на ЕС в момента са най-големият доставчик на финансиране за климата.
Слонът в стаите за преговори, казаха някои дипломати пред Ройтерс, са предстоящите президентски избори в САЩ, на които Доналд Тръмп се стреми да се върне на поста.
Предишната администрация на Тръмп извади най-голямата икономика в света от Парижкото споразумение за климата. Преговарящите казаха, че се притесняват, че бъдещата администрация на Тръмп може да спре плащанията на САЩ за финансиране на климата, оставяйки на други богати нации да изпълнят годишния ангажимент.

Но някои страни в Бон направиха предложения. Индия и група арабски страни, включително Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет, заявиха, че общата цел за финансиране трябва да надхвърли 1 трилион долара годишно, за да отрази нарастващите нужди на по-бедните страни с влошаването на климатичните промени.
Арабските страни предлагат богатите нации да предоставят 441 милиарда долара публично финансиране годишно под формата на грантове, за да привлекат общо 1,1 трилиона долара годишно от по-широки източници. Малките островни страни, уязвими от изменението на климата, също настояха за по-строги правила относно това, което се брои към целта, предлагайки предотвратяване на заеми с лихвени проценти над 1%, за да се избегне добавянето към вече големите дългове на бедните нации.

Според ОИСР повечето публични фондове за климата, предоставени от развитите нации, са заеми.
Има около две дузини отдавна индустриализирани страни, които понастоящем са задължени да дадат своя принос към финансирането на ООН за климата. Този списък беше решен по време на преговорите за климата на ООН през 1992 г., когато икономиката на Китай все още беше по-малка от тази на Италия.
ЕС иска Китай – сега най-големият източник на CO2 в света и втората по големина икономика – и страните от Близкия изток с високо богатство на глава от населението да допринесат за новата цел. САЩ също се аргументираха за добавяне на повече държави към донорската база
Арабските страни и Китай обаче твърдо се противопоставиха на тази идея, като Пекин потвърди статута на Китай като “развиваща се страна” съгласно конвенцията на ООН за климата.
„Ние, развиващите се страни, нямаме намерение да правим номера ви да изглеждат добре или да бъдем част от вашата отговорност, тъй като правим всичко възможно, за да спасим света“, каза китайският преговарящ на други дипломати по време на преговорите по финансовата цел в Бон във вторник.
Нито един лагер на страни не е направил компромис с това кой трябва да плати, каза Джо Туейтс, който проследява преговорите за финансиране на климата за Съвета за защита на природните ресурси с нестопанска цел.
„Нещата се развиват бавно“, каза той.