С над 30% се е увеличил вносът на украински мед. Тахов иска подкрепа от ЕК

Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов поиска от Европейската комисия защитни мерки срещу вноса на пчелен мед с произход от Украйна в Българияпо време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в Брюксел, Белгия. Румъния съшо подкрепи страната ни. Министър Тахов подчерта, че вносът на украински мед затруднява реализацията на местната продукция поради много ниските си цени.

„Освен с множеството предизвикателствата, пред които е изправен секторът, през последните три години той се сблъсква и с конкуренцията на вноса от Украйна. С над 30 % повече е количеството на внесения от Украйна мед в страната ни от януари до октомври 2024 г., сравнено със същия период на миналата година“, каза още той. По думите му, високите нива на внос от Украйна поставят в затруднено положение производителите в България”.

По време на заседанието министрите дискутираха предизвикателствата и бъдещите перспективи в различните селскостопански сектори. По отношение на зърнените и маслодайни култури, министър Тахов съобщи, че в България се отчита спад на производството на слънчоглед и царевица – съответно с 11,5% и с 38,1% на годишна база. „Това е вследствие на сухото и горещо време през летните месеци, което доведе до сериозно намаление на средните добиви от декар при пролетниците. Изкупните цени към края на октомври 2024 г. не са в състояние да компенсират това понижение. По този начин се формира сериозен отрицателен финансов резултат и невъзстановими загуби за земеделските стопани“, подчерта д-р Георги Тахов. Той отбеляза, че на пазара на яйца у нас продължават да се наблюдават смущения в резултат на рязко увеличения внос от Украйна. 

Тахов отбеляза високата несигурност и нестабилност през последните години ситуацията на пазара на земеделски продукти в ЕС. По думите му, това създава напрежение сред производителите и се отразява негативно на сектора като цяло.

Страната ни и още 11 държави, подкрепиха  искането на Испания за прилагане на правилото N+3, вместо първоначално предвиденото N+2, по отношение на разходването на средствата от фонда за развитие на селските райони в Стратегическите планове по ОСП. Българският земеделски министър заяви, че по този начин ще бъде осигурена гъвкавост за държавите членки да планират и изпълняват Стратегическия си план по-ефективно.