Седмичен анализ за зърно: 6 – 12 ноември

Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Седмицата премина под знака на президентските изобори в САЩ, включително и за световните борси и пазари. Това се отрази както на международните валутни котировки, така и при цената на петрола. Възстановяването на курса евро/долар имаше по-голямо значение за търговията на Euronext, спрямо тази в Чикаго.

В страната, сеитбите приключват в почти цялата страна. Данните на аграрното министерство сочат, че към 31 октомври те се движат с по-бързи темпове в сравнение с 2023 г.

Въпреки това, към настоящия момент статистиката отчита спад в площите с пшеница (с около 2,6%) и ръст при ечемик (1,1%), рапица (9%), ръж (42,1%) и тритикале (27,5%)

В същото време стана ясно, че наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. е обнародвана в бр. 92 на Държавен вестник от 1 ноември 2024 г.

С нея се допълва и Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни.

Според промените, при установено несъответствие за част от земеделски парцел и не предприети действия по отстраняването от страна на кандидата за подпомагане, само съответната част ще се счита за площ с несъответствие, а не целият парцел.

В Европа, цените на пшеницата в Париж варираха през периода, но все пак успяха да отбележат седмичен прогрес (фиг.1).

Европейската комисия понижи прогнозата си за реколтата от мека пшеница в ЕС с още 2 милиона, до 112,6 милиона тона в края на миналата седмица. Това означава, че реколтата от пшеница в ЕС остава с 10% под миналогодишната и в същото време пада до 12-годишно дъно. Комисията намали и прогнозата си за износа от ЕС на пшеница с още 1 милион тона до 25 милиона тона.

Износът на мека пшеница от Европейския съюз от началото на селскостопанския сезон 2024-2025 г. (1 юли) до 3 ноември се е сринал с 32% спрямо същия период на миналия сезон до 7,76 млн. тона, сочат данни на Европейската комисия.

Водещ износител на мека пшеница от ЕС през посочения период е Румъния с 2,43 млн. тона, следвана от Латвия с 1,08 млн. тона, Литва с 1,04 млн. тона, Полша със 750 хил. тона и България със 710 хил. тона, докато доскорошни лидери по този показател като Германия и Франция са съответно с 690 хил. и 660 хил. тона.

През океана, подобно на борсата в Париж, и в Чикаго цените на пшеницата варираха слабо през периода, за да се завърнат в понеделник до нивата от преди 7 дни (фиг.2).

Избирането на Доналд Тръмп за 47-и президент на Съединените щати благоприятства възстановяването на американските фондови пазари и рязкото укрепване на долара.

Що се отнася до цените на суровините в Чикаго, въпреки многото предстоящи въпроси относно разгръщането на републиканската програма и по-специално развитието на търговските отношения с Китай, цените на соята, които отбелязаха рязък спад по-рано, в крайна сметка успяха да обърнат тренда в края на седмицата.

Цените на царевицата също показаха повишение, движено от обратно изкупуване на фондове. Публикуването на месечния доклад на USDA доведе до някои корекции в позициите. Цената на договора от декември 2024 г. в Чикаго се завръща към най-високите си нива от един месец насам, около 4,25 долара/бушел.

В региона на Черно море, митото върху износа на пшеница от Русия ще бъде 2562,2 рубли (26,32 долара) за тон от 13 ноември 2024 г., съобщиха от Министерство на земеделието в страната.
Митото върху износа на ечемик ще бъде общо 1367,4 рубли (14,01 долара) за тон, а това при царевицата – 3288,4 рубли (33,69 долара) за тон.

Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена при индикативна цена от 221,9 долара за тон, за ечемика – при цена от 192,8 долара за тон, а за царевицата – 220,9 долара за тон.

Русия и до днес запазва статута си на нетен износител на храни, според вицепремиерът Дмитрий Патрушев.

„През 2020 г. Русия вече се превърна в нетен износител на храни. Тоест започнахме да продаваме повече продукти за износ, отколкото купуваме сами. Въпреки всички опити за недружелюбни действия, страната запазва този статут и до днес“, каза той.

Вицепремиерът отбеляза, че Русия е световен лидер в някои области и като пример посочи, че всяка четвърта партида пшеница продадена на световния пазар е руска.

През 2023 г. обемът на доставките на руска селскостопанска продукция на външните пазари възлиза на 43,5 милиарда долара. Общо са изнесени над 100 млн. тона хранителни продукти.

Патрушев добави още, че зърнената реколта в Русия през 2024 г. в размер на 130 милиона тона ще осигури продоволствената сигурност на страната и ще позволи да се изпълнят експортните цели.

„Имайки предвид развитието на индустрията, въпреки тези форсмажорни обстоятелства, ние все пак ще получим нашите 130 млн. тона зърно, което ще гарантира продоволствена сигурност и ще ни позволи да изпълним експортните си цели“, завърши той.