Стачки в захарни заводи излагат на риск реколтата от тръстика в Австралия

Австралия е четвъртият по големина износител на захар в света, доставяйки около 3,5 милиона тона годишно до пазарите предимно в Азия. Малко намаление на австралийското производство ще затегне предлагането в Азия, но вероятно ще има малко влияние върху световните цени.

Индустриалните спорове във фабрики, които произвеждат повече от половината захар в Австралия, могат да доведат до това тръстиката да остане неожъната, ако не бъдат решени скоро, заплашвайки производството и износа, казаха хора от индустрията.
Стачките заради заплащането в осем мелници, собственост на сингапурската Wilmar International, които произвеждат над 2 милиона метрични тона – на стойност около 1 милиард долара – захар годишно, забавиха началото на операциите по трошенето на тръстика с между 2 и 13 дни, съобщи австралийският филиал на компанията.
Деветата мелница, собственост на китайския конгломерат COFCO заяви, че също е отложила старта си поради стачки и лошо време.

Но задръжките тревожат производителите, които набират работна ръка, за да доставят тръстиката, но все още не застрашават общото производство на захар в сезона на трошене, който продължава от юни до около ноември, когато дъждовете разреждат захарта от тръстиката и затрудняват прибирането на реколтата. По-големите забавяния обаче могат да съкратят сезона на преработка и наличното време за донасяне на тръстика от полетата.


„Всички се тревожат за това“, каза Грег Бийшел, главен изпълнителен директор на износителя Queensland Sugar. „Тръстиката трябва да бъде смачкана във фиксиран прозорец, в противен случай губите съдържание на захар и имате риск от времето в края на годината“, каза той.
Закъсненията в началото на сезона не са необичайни и купувачите все още не трябва да се тревожат, каза Бишел. „Но това трябва да бъде разрешено доста скоро“, добави той.
Говорители на Wilmar Sugar и Renewables, също основен генератор на възобновяема енергия от биомаса, и на Tully Sugar на COFCO казаха, че дългите стачки ще попречат на кризата, но се надяват споразумения за заплащане да бъдат сключени преди това да се случи.
„Обнадежден съм“, каза говорител на Tully. „Трябва да започнем възможно най-скоро.“
Профсъюзите в Wilmar искат 18% увеличение на заплатите за три години, а тези в Tully искат 21%, казаха синдикални служители.

Ройтерс

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *