ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПАТЛАДЖАН

РАННО ПОЛСКО ПРОИЗВОДСТВО 

Отглеждане на разсад

За производство на гъст разсад се използуват застъклени оранжерии и топли парници. В оранжериите семената се засяват през първата половина на февруари. При по-ранна сеитба разсадът се развива преждевременно, етиолира и фо пикирането прераства. 

Семената се засяват ръчно или механизирано на дълбочина 1,2-2 см при норма 6-8 гр/м2. За отглеждане на разсад за един декар са необходими 40-45 гр. семена.

При използуване на топли парници дебелината на пласта биотопливо варира от 45 до 50 см , а на торово-почвената смеска е 15-16 см.

Преди засяването почвата се обработва на дълбочина около 10 см за унищожаване на поникналите плевели, заравнява се и се уплътнява. Семената се засяват ръчно и отгоре се покриват с 1 – 1,5 см чиста и пресята парникова почва. На парникова рамка сеитбената норма е 10-12 гр семена.

Срокът на засяване в парници е с 5-8 дни по-рано, отколкото в застъклените оранжерии.

Грижите от сеитбата до поникването се изразяват в поддържане на оптимална температура (22 – 25 градуса) и влажността.

Растенията се пикират във фаза два същински листа на разстояние 10×10 или 12×12 см в подходящи култивационни съоръжения (пластмасови оранжерии, полутопли парници, пластмасови тунели).

Грижите след разсада след пикирането се състоят в осигуряване на оптимална температура (23- 25 градуса) и влажност на почвата (около 80% от ППВ). При тези условия възстановяването на кореновата система се ускорява.

Подготовка на почвата

Патладжанът е много взискателен към почвата. За ранно полско производство са подходящи почви с по-лек механичен състав (песъчливо-глинести или глинесто-песъчливи ), които се затоплят по- бързо. Не бива да се подбират тежки и студени почви с високо ниво на подпочвените води. 

След прибирането на предшественика почвата се обработва с дискова брана на дълбочина 10-12 см за унищожаване на растителни остатъци. През есента се внасят необходимите количества фосфорни и калиеви торове, а при наличност на пресен оборски тор при дълбоката оран се разхвърлят по 3-4 тона на декар. Основната обработка на почвата се провежда ма дълбочина 28-30 см с обръщателен плуг.

Когато патладжанът се отглежда на лехо-браздата повърхност и лехите са високи още през есента след дълбоката оран площа се набраздява с комбиниран браздооформител, с който грубо се оформят лехите. 

Напролет предпосадъчната подготовка включва брануване, окончателно оформяне на почвения профил, внасяне на на хербициди и торове на ивици или гнезда на дълбочина от 12 до 15 см, където се разполага кореновата система на разсада. Използуват се комбинирани лехообразуватели.

Засаждане

Засаждането се извършва в края на април или началото на май, след като ми е опасността от късните пролетни слани. Разсадът в момента на засаждането трябва да бъде във фаза 4 – 5 листа , с къси междувъзлия и с дължина на стъблото не повече от 20 – 25см. Прерасналият разсад се прихваща трудно и растенията изживяват шок, който по – късно се проявява с депресия в плододаването и намаляване на добива.

Патладжанът се засажда на двуредови ленти по схема 100 + 60 × 35 или 110 + 50 × 35 см или пък редово на разстояние 80 × 35 см. Използуват се разсадосадачни машини. Засаждането се комбинира с механизирано поливане. Подходящо е дъждуването.

Грижи след засаждането

Първа грижа е подсаждането. То се извършва 5-6 дни след засаждането, като се използува висококачествен разсад. Най-добре е да се подсажда в следобедните часове и веднага да се полива.

Кореновата система на патладжана се възстановява доста бавно, затова първото окопаване се извършва плитко. След прихващането на растенията се окопава редовно, с което се подобрява растежът, разбива се почвената кора и се унищожават плевелите. След първото окопаване растенията се загърлят леко с мотика.

Поливките и поливните норми се определят на базата на водопотреблението на културата, на почвения тип, на падналите валежи и на климатичните особености на района. От засаждането до началото на плододаването поливната норма е 25-30 кубични метра вода на декар при междуполивни интервали 12-14 дни, а от началото на плододаването до края на вегетацията тя се увеличава на 35-40 кубични метра, а интервалът се съкращава на 7-10 дни.

Прибиране

Висока продуктивност от патладжана се осигурява при редовни беритби в оптимална техническа зрелост на плодовете. Поликарпатният характер на културата налага прилагането на многократни беритби започват през втората половина на юни и продължават до падането на първите есенни слани.

Добивите при ранно полско производство са от 5,5 до 6,5 тона на декар.

СРЕДНО РАННО ПОЛСКО ПРОИЗВОДСТВО 

Осъществява се чрез непикиран разсад.

Отглеждане на разсад

Семената се засяват около средата на март. Засилената слънчева радиация и повишените дневни температури дава възможност разсадът да се отглежда в съоръжения с пластмасови покрития. Сеитбента норма е 3-3 гр/м2. За декар е необходима 12-15m2 разсадна площ.

Грижите за разсада се свеждат до по-често проветряване на съоръженията, до подсипването му при необходимост с 1-2см торово-почвена смеска и до отстраняване на плевелите. За да се избегне разкъсването на кореновата система, преди изнасянето разсадът се полива обилно.

Подготовка на почвата

За средно полско производство на патладжан се избират по – дълбоки, влагоемни, пестчливо- глинести почви. Подготовката на площите е както за ранното полско производство.

Засаждане

Засаждането се извършва през първото десетдневие на май. Растенията се отглеждат на висока равна леха или редово и се засаждат механизирано по същите схеми както при ранното полско производство.

Грижи след засаждането

Те се свеждат до провеждането на същите мероприятия, както при ранното производство. Наблюденията и практиката показват, че патладжанът се развива много добре между кулисни растения, като захарна царевица, захарна метла, слънчоглед и др.

Прибиране

Извършва се в техническа зрелост. Започва в средата на юли и продължава до падането на първите слани. Неправилно е да се изчаква нарастването на плодовете над оптималните размери. Това задържа растежа, потиска цветообразуването и плододаването и намалява рязко добива. 

За прибиране на продукцията се използва транспортната лента и съответните транспортни средства за изнасяне.

Добивите от патладжан в зависимост от приложената агротехника варират от 4 до5 тона от декар.