Биогоривата – шанс за земеделието или временно решение? Какво предстои пред сектора

През последните две десетилетия биогоривата се превърнаха в една от най-обсъжданите теми в земеделието, енергетиката и политиките за борба с климатичните промени. За едни те са възможност за по-висока добавена стойност на селскостопанската продукция и по-малка зависимост от петрола, а за други – спорно решение, което може да увеличи натиска върху земеделските земи и производството на храни. Истината, както често се случва, е някъде по средата.

Какво представляват биогоривата

Биогоривата представляват горива, произведени от възобновяема биомаса – растения, растителни масла, животински мазнини, селскостопански остатъци, дървесина или органични отпадъци. Най-разпространени са биоетанолът, който се смесва с бензина, и биодизелът, използван като добавка към дизеловото гориво. Все по-голямо значение придобиват и биогазът, биометанът, както и модерните синтетични биогорива, произведени от отпадъци и остатъчна биомаса.

Производството на биогорива започва от суровината. При биоетанола най-често се използват царевица, пшеница, захарна тръстика и захарно цвекло. Чрез ферментация съдържащите се в тях захари и нишесте се превръщат в алкохол, който след това се пречиства и използва като автомобилно гориво. Биодизелът се произвежда от растителни масла, като най-разпространени са рапичното, соевото, палмовото и слънчогледовото масло. Все по-често като суровина се използват и отпадъчни мазнини от хранителната индустрия, което значително подобрява екологичния ефект от производството.

Развитие на сектора

Развитието на сектора доведе до разделянето на биогоривата на поколения. Първото поколение използва земеделски култури, които могат да бъдат използвани и за храна. Именно това поражда най-много критики, тъй като част от обработваемата земя започва да се използва за производство на енергия вместо за производство на храни. Второто поколение разчита на слама, дървесни остатъци, отпадъци от земеделието и хранителната промишленост, като така намалява конкуренцията с хранителното производство. Третото поколение включва технологии, базирани на микроводорасли и други високопродуктивни източници на биомаса, които все още се намират в процес на развитие и постепенно навлизат на пазара.

Днес най-големите производители на биоетанол в света са САЩ и Бразилия. Американската индустрия използва основно царевица, докато Бразилия е световен лидер благодарение на захарната тръстика. В Европа лидер в производството на биодизел са Германия, Франция, Испания и Нидерландия, където основна суровина е рапицата, но все по-голям дял заемат използваните растителни масла и животинските мазнини. Аржентина и Индонезия също са сред големите производители, като разчитат съответно на соя и палмово масло.

Най-голямото потребление на биогорива остава в транспорта. В Европейския съюз почти всички дизелови и бензинови горива съдържат определен процент биокомпоненти, а законодателството постепенно увеличава дела на възобновяемите горива в транспортния сектор. Биогоривата намират приложение още в тежкотоварния транспорт, корабоплаването и авиацията, където електрификацията е значително по-трудна. Именно авиацията и морският транспорт се очаква да бъдат сред най-големите потребители на устойчиви биогорива през следващите десетилетия.

За земеделските производители биогоривата носят както възможности, така и предизвикателства. Повишеното търсене на рапица, царевица, пшеница и други култури създава допълнителен пазар и може да подобри доходите на стопанствата. От друга страна, когато цените на енергийните култури се повишават рязко, това често влияе и върху цените на храните. Именно този баланс между продоволствената сигурност и енергийната независимост остава един от най-важните въпроси пред политиците.

Бъдещето на биогоривата

През последните години Европейският съюз постепенно променя подхода си. Ако в началото стимулираше основно производството на биогорива от хранителни култури, днес все по-силно се насърчават горивата от отпадъци, остатъчна биомаса и други устойчиви суровини. Причината е, че при тях екологичният ефект е значително по-голям, а рискът за земеделските площи и хранителния сектор е по-малък. Европейската сметна палата също посочва, че бъдещето на сектора зависи именно от развитието на устойчивите биогорива от ново поколение.

Изгодни ли са биогоривата

Отговорът зависи от няколко фактора – цената на суровините, цената на петрола, държавните стимули и технологичното развитие. Когато цените на изкопаемите горива са високи, биогоривата стават по-конкурентоспособни. При използването на отпадъчни суровини икономическата ефективност също нараства, защото се намаляват разходите за суровини и едновременно се решава проблем с управлението на отпадъците. В същото време производството от хранителни култури често остава зависимо от субсидии и регулаторни политики.

Повечето анализатори са единодушни, че биогоривата няма да заменят изцяло петрола. Вместо това те ще бъдат част от бъдещия енергиен микс заедно с електрическата мобилност, водорода и синтетичните горива. Особено важна ще бъде ролята им в секторите, където батериите все още не могат да предложат ефективна алтернатива – тежките камиони, корабите, самолетите и част от селскостопанската техника.

За земеделието това означава, че биогоривата вероятно ще останат важен пазар и през следващите години, но фокусът постепенно ще се измества от използването на хранителни култури към остатъчната биомаса, отпадъците и новите технологии. Именно този преход може да превърне селското стопанство не само в производител на храни, но и в ключов доставчик на възобновяема енергия, без това да бъде за сметка на продоволствената сигурност.