Докога земеделците ще се трудят, а други ще печелят?

Нито проверката на цените от държавните органи, нито популисткото намаление на ДДС, нито призивите за непазаруване успяха да решат проблемите с покачаващите се цени на храните.

Дебатът около цените на храните продължава, но е твърде емоционален и откъснат от фактите. Бързо растящите цени на храните през последните три години допринесоха значително за високата инфлация и намаляването на покупателната способност на българина.

Да, селското стопанство е в началото на веригата за създаване на стойност, но в края на разпределението на печалбата в хранителния сектор.

Земеделските производители получават по-малко от 10% от продажната цена

Видно е, че селскостопанските стоки не влияят върху промените в цените. Делът на земеделците от крайната цена обикновено е между 10% и 20% (хляб, сирене и др.). За разлика от това обаче, транспортните и енергийни разходи, както и заплатите се увеличават постоянно.

Вече земеделието не е движещата сила в ценообразуването на храните

За пшеницата, съдържаща се в един килограм хляб, земеделският производител получава едва 0,35 лв нето или около 10 % от средната крайна потребителска цена от 2,1 лв за 650 грамов хляб.

Повече от 90% от добавената стойност се генерира в секторите надолу по веригата. Въпреки че там се генерират печалби, земеделските производители трудно могат да прехвърлят нарастващите производствени разходи. Този структурен дисбаланс застрашава продоволствената сигурност на България в дългосрочен план.

За да се идентифицират факторите, влияещи върху цените, е необходима пълна прозрачност по цялата верига на стойността. Трябва да се намали административната тежест върху фермерите. Без по-строг контрол върху картелните практики и прекалено големите надценки селскостопанският сектор е обречен на мъчителна смърт, а потребителят на мизерия.

Скъпа храна, ниски заплати: Земеделците и потребителите плащат сметката

Продоволствената сигурност започва от полето, но в момента голяма част от земеделските производители са на ръба да се откажат от бизнеса си. Укрепването на позицията на земеделските производители във веригата за създаване на стойност наистина е цел на Общата селскостопанска политика и потенциалното намаляване на бъдещия селскостопански бюджет на ЕС би оказало лоша услуга на фермерите.

Държавата трябва да стимулира политики, при които колкото повече суровини се произвеждат в страната ни, да имаме толкова по-малко зависимост от ръста на вносните цени, транспортните разходи и международните кризи.