Достигнаха ли цените на зърното дъното си?

Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Седмичен анализ за зърно: 28 май – 3 юни

Цените на пшеницата завършиха седмицата и месеца със спад, отбелязвайки ново дъно в Париж по договора за септември 2025 г., до най-ниското си ниво от декември 2022 г. Тази тенденция бе изтрита още в първия работен ден на юни, когато тренда се обърна във възходяща посока.

В страната, от АЗПБ са изпратили писмо до премиера Росен Желязков с три искания – България да не подкрепя повишените мита върху торове от Русия и Беларус, а ако те все пак се приложат от 1 юли, ЕК да създаде компенсаторен механизъм в подкрепа на земеделците.

Второто, за което настояват от асоциацията, е да се задейства дерогация върху определени, забранени от ЕК продукти за обеззаразяване на семена на пролетните култури, тъй като без тях земеделците вече за трети път презасяват компрометирани семена.

Третото искане е свързано с т.нар. „украинската помощ“ – да се върне отново. Причината е, че в момента производителите са в по-лоша позиция отколкото са били в предишните години.

Какво се случва в Европа?

В Европа, фючърсите на пшеницата в Париж продължиха месечния спад, но в първия ден на новия месец, тенденцията се обърна (фиг.1).

Европейската комисия понижи прогнозата за общата реколта от зърнени култури в Европейския съюз през селскостопанския сезон 2025-2026 г., до 279,6 млн. тона от предвижданите досега 280,3 млн. тона, става ясно от съобщение на изпълнителния орган на съюза. През настоящия сезон в ЕС бяха ожънати 255,2 млн. тона зърно, включително 111,7 млн. тона мека пшеница, 49,1 млн. тона ечемик и 59,6 млн. тона царевица.

Прогнозата за реколтата от мека пшеница през следващия сезон е повишена до 126,6 млн. тона спрямо очакваните преди 126,3 млн. тона. При ечемика корекцията също положителна – до 52,3 млн. тона от предвижданите до момента 51,7 млн. тона. При царевицата обаче, прогнозата бе понижена до 63,8 млн. Тона, спрямо очакваните досега 65 млн. тона и това прави трудна прогнозата за зърнената реколта в ЕС като цяло.

Потенциалът за износ на зърнените култури от ЕС през следващия сезон се оценява от експертите на ЕК на 45,3 млн. тона, от които 29,8 млн. тона мека пшеница, 900 хил. тона твърда пшеница, 10,1 млн. тона ечемик и 4,2 млн. тона царевица.

Каква е ситуацията в САЩ?

През океана, седмицата в Чикаго бе белязана от спад при цените, с изключение на пшеницата, която успя да се стабилизира в края на петъчната сесия. (фиг.2).

От климатична гледна точка, канадските прерии останаха предимно сухи през седмицата след предишните валежи, което позволи почти пълно приключване на сеитбата, но остави перспективите за добив податливи на неблагоприятни условия. Юнската прогноза за по-горещо и сухо време засили притесненията относно добивите от пшеница в Саскачеван и Манитоба.

В Аржентина сеитбата на пшеница достигна 10.5% от планираните 6.7 милиона хектара. Сухите западни зони постигнаха отличен напредък, докато основните източни региони се забавиха поради валежи. Жътвата на соя и царевица се ускори при подобрени метеорологични условия, като при соята достигна 80.7%, а при царевицата – 40.5%.

В региона на Черно море, ръководителят на отдел „Стокова инфраструктура“ в дирекция „Регулиране на селскостопанския пазар“ към земеделското министерство Сергей Смирнов заяви, че Кремъл планира да коригира базовите цени, използвани при изчисление на плаващите мита.

„Не планираме да се откажем от митата в близко бъдеще. Въпреки това, сега предлагаме корекции в механизма за изчисляване на митата, чрез промяна на базовата цена, използвана за определяне на окончателната ставка на митото“, обясни Смирнов на Руския зърнен форум в четвъртък.

Тази новина, в допълнение към по-ранното изявление, касаещо сваляне на препоръчителния долен ценови праг при пшеницата, навежда на мисълта, че Русия подготвя реорганизация в експортната си дейност.

Посоката на руския експорт изглежда ясна, предвид производствените резултати при търговските им партньори. Производството на зърно в Турция през тази година се очаква да намалее с 4,1% спрямо 2024 г. до 37,4 млн. тона, се посочва в първата прогноза за годината на Турския статистически институт, базирана на данни на министерството на селското и горското стопанство на страната.

Реколтата от пшеница в Турция се оценява на 19,6 млн. тона, или с 5,8% под миналогодишната, макар да остава с близо 1 млн. тона над наскоро публикуваното предвиждане на турския Национален съвет по зърното. При ечемика спадът в производството се прогнозира да достигне 8% в сравнение с 2024 г. до 7,5 млн. тона, при ръжта – 5,5% до 243 хил. тона, а при овеса се очаква срив с 23,1% до 300 хил. тона.

Изключение е царевицата, където прогнозите показват ръст на реколтата с 4,9% спрямо миналата година до 8,5 млн. тона.

Очакванията към слънчогледа вещаят ръст на производството с 4,8% до 2,3 млн. тона, докато при соята се предвижда спад с 11% до 160 хил. тона.

Данните показват, че за предстоящия сезон Турция вероятно ще увеличи вноса на пшеница.

Според Виктория Блейко, ръководител на отдела за анализи в ASAP Agri, се очаква увеличение в търсенето на внос за турския пазар, което е свързано и с вътрешнополитически решения, благоприятстващи разширяването на вноса.

Анализаторите на ASAP Agri следят внимателно ситуацията в република Турция, и нямат никакво съмнение за посоката на този внос.

„По-голямата част от ползите ще отидат за Русия – винаги е било така. Но Украйна също има шанс да се конкурира за дял от турския пазар“, завърши тя.