Зърноборса: Меркосур и Тръмп разклатиха пазара – какво предвещава 2026-а за българското зърно?

Актуални новини от световната зърноборса (14–20 януари 2026 г.). Как действията на Доналд Тръмп и финализирането на сделката с Меркосур влияят на цените на пшеницата и царевицата? Прочетете седмичния анализ на Агровест и Контент Агро за тенденциите в Париж, Чикаго и Черноморския регион.

Пазарът на зърно успя и през тази седмица да устои на геополитическият и климатичен натиск. Котировките на еврото спрямо долара помогнаха за развитието на цените в Париж, а намеренията на Тръмп спрямо Гренландия, Иран и Венецуела добавиха нова нотка на несигурност в Чикаго.

Казусът “Меркосур” и България

Придвижването с още една крачка напред на търговското споразумение с Меркосур предизвика вълна от коментари както в Европа, така и у нас. На местна почва, членове на НАЗ и други организации изявиха твърдо решение да се присъединят към общите протести.

Пред журналисти по време на Зелената седмица в Берлин, земеделският министър в остака Георги Тахов също направи коментар по темата. „Това е въпрос, който се дискутира на европейско ниво повече от 25 години. Решенията за Меркосур са исторически, но политическото решение е взето още през 2020 г., като настоящото надграждане не започва с този мандат на правителството или на Европейската комисия“, обясни той.

„От гледна точка на данни, нашият износ за страни членки на Меркосур е почти незначителен, а вносът също е минимален. Вносът и износът като търговско салдо са под 1% от общия обем на стоките, така че не очаквам драматично влияние върху пазара у нас“, сподели своите очаквания Тахов.

Той подчерта, че Европейската комисия е изградилa защитни механизми по регламент, които при евентуални ценови колебания ще бъдат задействани, а българските земеделски производители ще бъдат компенсирани.

„Относно непрекият внос – той се проявява, когато изнасяме стоки за други държави членки на ЕС, които после ги пренасочват към Меркосур. Тези обеми са в рамките на няколко милиона евро и повечето стоки остават в държавите членки, без да се изнасят допълнително. Затова конкретни сътресения за България не се очакват“, завърши Тахов.

Какво се случва в Европа?

Цените на пшеницата в Париж се възползваха от котировките на еврото, което доведе до механични корекции в цените (фиг.1).

Темата Меркосур предизвика широка обществена полемика в цялата еврозона. На масата бяха поставени редица аргументи, както „за“, така и „против“, но процесът върви все по-бързо към финализиране на сделката.

Последните оценки на Европейската комисия за реколтата от рапица в Европейския съюз през 2025 г. сочат, че тя ще достигне приблизително 20,16 милиона тона, което е значително увеличение спрямо предходния сезон (16,77 милиона тона).

Високата наличност в зоната е довела до увеличение на прогнозите за преработка на рапица до 24,68 милиона тона, което предполага спад на зависимостта от внос, според Германския съюз за насърчаване на маслодайните семена и зърнените култури (UFOP).

Общият внос в ЕС през първата половина на сезон 2025/2026 възлиза на около 1,85 милиона тона, което е с 43% по-малко от нивото от 3,23 милиона тона, регистрирано през същия период на предходната година.

Украйна остава основният доставчик, с над 1,06 милиона тона доставени до момента, което е повече от половината от общия внос.

Каква е ситуацията през океана?

До края на седмицата борсите в Чикаго показаха признаци на възстановяване, но в понеделник останаха затворени, заради Деня на Мартин Лутър Кинг-младши.  (фиг.2)

Щатите отново са в центъра на събитията, след като действията на президента Тръмп спрямо Венецуела, Иран и Гренландия събудиха с нова сила несигурността както в Европа, така и в самата Америка.

На този фон, глобалните актуализации за производството на царевица допълнително усложняват ситуацията. Бразилската CONAB запази прогнозата си за производство на царевица през 2025/26 г. на 138,87 млн. тона, докато Зърнената борса в Росарио повиши оценката за реколтата в Аржентина до 62 млн. тона.

Тези обеми предполагат изобилно предлагане от Южна Америка, ограничавайки потенциала за по-силен ръст при цените, дори в условията на повишено краткосрочно търсене.

Регионални развития в Черно море

Румънското правителство обяви придобиването на 100% от акциите на Danube Logistics, оператор на Международното свободно пристанище Джурджулещ в Република Молдова, от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Министерството на икономиката на Република Молдова потвърди законността на сделката, като подчерта, че тя се отнася изключително до частния оператор на пристанището (Danube Logistics) и не включва земя, собственост на държавата.

Окончателното одобрение на цената се очаква на 11 февруари 2026 г. Румъния планира да инвестира над 24 милиона евро в модернизацията и развитието на пристанищната инфраструктура.

Основната цел е да се интегрира пристанище Джурджулещ в логистичната мрежа на Румъния, да се разшири капацитетът му и да се консолидира ролята на региона в транспортните коридори на Дунав и Черно море.

В други части от региона, украинското министерство на икономиката, околната среда и земеделието съобщи за спад в БВП на страната през 2025. Сред факторите, възпрепятстващи икономическия растеж са по-слабата реколта от някои култури, дължаща се на неблагоприятни метеорологични условия. Добивите от соя са намалели с 26,9%, реколтата от слънчоглед с 15,8%, тази от рапица със 7,6%, а добивите от захарно цвекло с почти 14%.

Освен това, „логистичните проблеми, спирането на транзита на природен газ по тръбопроводи и спадът в търсенето, особено от селското стопанство, значително усложниха икономическата ситуация“, съобщават от ведомството.

Преди дни, Институтът за икономически изследвания и политически консултации оцени реалния растеж на БВП в Украйна на 2%, докато октомврийският доклад за инфлацията на Националната банка на Украйна понижи прогнозата си за икономически растеж за 2025 г. до 1,9% от 2,1% поради енергиен дефицит, разрушаване на съоръжения за добив на газ и недостиг на работна сила. Прогнозата за 2026 г. също беше понижена от 2,3% на 2%.

А в Русия, местното министерство на земеделието очаква реколтата от зърно да се увеличи през 2026 г. „Очакваме повече, но трябва и да направим повече“, каза аграрният министър Оксана Лут пред репортери в отговор на въпроса дали тазгодишната реколта ще бъде на нивото на миналата година.

Тя припомни, че селскостопанският сектор трябва да увеличи производството с 25% до 2030 г. в сравнение с 2021 г. в съответствие с президентския указ.

Всичко това обаче зависи и от времето, което усложни ситуацията с повтарящи се студове, суша и други неблагоприятни събития през последните години. Според предварителни данни на Росстат, Русия е прибрала 139,4 милиона тона зърно през 2025 г., включително 91,4 милиона тона пшеница.