Ново проучване на Потсдамския институт (PIK) предупреждава: до 50% от подходящите територии за паша могат да изчезнат до края на века.

Пасищата не са просто част от пейзажа – те са гръбнакът на животновъдството. В световен мащаб над 100 милиона души зависят директно от тях за своето препитание. Но данните от последното изследване, публикувано в престижното списание PNAS, рисуват тревожна картина за бъдещето на този ключов ресурс.

Какво определя „идеалното пасище“?

Според учените от PIK съществува строго дефинирана „климатично благоприятна зона“, в която тревните системи процъфтяват. Тя включва:

Температурен диапазон: между -3 и 29°C.
Валежи: от 50 до 2627 мм на кв. м годишно.
Влажност на въздуха: между 39% и 67%.
Скорост на вятъра: от 1 до 6 метра в секунда.

Изменението на климата обаче измества тези параметри извън пределите на сегашните пасища, което прави традиционното животновъдство невъзможно в досегашните му мащаби.

Черната прогноза: От 36% до 50% загуба на площи

Изследователите разглеждат два основни сценария:

Оптимистичен (бърз преход към чиста енергия): Дори при строги мерки за ограничаване на затоплянето, светът ще загуби около 36% от използваемите пасища до 2100 г.
Песимистичен („Бизнес както обикновено“): При запазване на високите емисии от изкопаеми горива, загубите ще надхвърлят 50%, като в определени региони ще бъдат фатални.

Кои региони са „на огневата линия“?

Най-тежко ще бъде засегната Африка. Там подходящите територии могат да се свият с драстичните 65%. Това поставя пред изпитание стратегиите за оцеляване на местните фермери – традиционната сезонна миграция на стадата вече няма да бъде достатъчна, тъй като благоприятните зони буквално достигат географските граници на континента.

Каква е ситуацията в останалия свят?

Азия: Очаква се масово изместване на запад – от плодовитите източни равнини към високите части на Монголия и Северен Китай.
Америка: Великите равнини в САЩ и пасищата на Бразилия ще усетят най-силно климатичния натиск.
Европа: В Испания и Алпите ще настъпят значителни промени в структурата на затревените площи.

Социално-икономически последици: Глад и конфликти

Проблемът не е само екологичен. Когато пасищата спрат да произвеждат достатъчно количество фураж, фермерите са принудени да намаляват стадата си. Вече се наблюдава тенденция за спад от 12% в броя на добитъка в райони, където климатът е станал твърде суров.

Изчезването на ресурса води до:

Принудителна миграция: Милиони животновъди ще трябва да търсят нов препитание или територия.
Риск от прекомерна паша: Малкото останали зелени площи ще бъдат подложени на унищожителен натиск.
Регионална нестабилност: Конкуренцията за земя и вода в страни с икономически проблеми е рецепта за бъдещи конфликти.

Проучването на PIK е ясен сигнал, че времето за адаптация изтича. Животновъдството, каквото го познаваме от векове, трябва да се трансформира. Опазването на съществуващите пасища и инвестициите в нови технологии за фуражно производство са единственият начин да се гарантира продоволствената сигурност на планетата.

Анкети