ОТГЛЕЖДАНЕ НА КРАСТАВИЦИ И КОРНИШОНИ
При средно ранното полско производство на краставици се предпочитат богати и аерирани почви. За да се осигури по-равномерен воден режим на растенията почвите трябва да са с повишена влагоемност. При отглеждане на големи площи от значение е изравнеността на терена и еднообразието в почвеното плодородие. Избягват се места с постоянни ветрове.
Подготовката на почвата
След прибиране на предшественика почвата се дискова плитко на 10 см, за да се запази влагата и да се провокира поникването на плевелите. През август-септември се извършва дълбока оран на дълбочина 30 см. Предварително се внасят фосфорните и калиеви торове. ПРез пролетта се култивира на 18-20 см, с което се засилва аерацията и затоплянето на почвата.
Сеитба
Използуват се висококачествени семена предимно от дребноплодни сортове. При механизирано засяване, семената се рътят, без да се допуска масово появяване на кълновете и тяхното прерастване. Преди сеитбата рътените семена се просушават.
За да се получи дружно поникване на краставиците, се прилага потапяне на семената в 1 %-ов разтвор на калиев нитрат плюс 1,5% калиев фосфат монобазикум. След това семената се поставят при температура до 35° С, докато влажността им се понижи на 10 -11 %.
КРАСТАВИЦИ – ИЗИСКВАНИЯ И ОСОБЕНОСТИ
За ритмично осугуряване на продукция за пазара сеитбата се извършва етапно. Към сеитба се пристъпва при температура на почвата над 13 -14° С. За повечето райони на Южна България това е през първото десетдневие на април, а за останалите райони на страната -10 -15 дни по-късно. При спазване на тези срокове за започване на сеитбата се получават най-високи резултати. Засяването продължава до 15 – 20 май през интервал от 2 – 3 седмици.
На малки площи се сее ръчно, на гнезда след предварително оформяне на бразди през 100-120 cm. Гнездата се правят през 40 – 50 cm за едроплодните сортове и през 15-20 cm корнишоните. Когато почвата е преовлажнена, гнездата се оформят върху равна повърхност. В тях се засяват по 4 – 5 семена на дълбочина 2,5 – 3 cm. За да се избегне образуването на почвена кора, отгоре се мулчира с разложен оборски тор, листовка и др.
При промишленото производство се засява на висока равна леха по схема 110 + 50 х 10 -12 cm със сеялка за точна сеитба. Сеитбената норма е 400-500 g семена на декар при корнишоните и 150 – 200 g при едроплодните краставици. Дълбочината на сеитба зависи от типа и влажността на почвата. На по-леки почви с невисока влажност се сее на по-голяма дълбочина – около 5 cm, а на преовлажнени и по-влагоемни почви на 3 – 4 cm.
При големи масиви, засети с краставици, е подходящо вредното влияние на ветровете да се намалява чрез отглеждане на защитни растения от друг вид – царевица или техническа метла. Те се засяват веднага след краставиците. Оформят се 5-6-редови ленти през 15 – 20 м, разположени напречно на преобладаващите ветрове.
Грижи през вегетацията
В зависимост от начина на отглеждане и от сортовете се прилагат съответни агротехнически мероприятия. През последните години корнишоните все по-често се отглеждат чрез привързване на опорна конструкция от дървени или железобетонни колове, високи 2 – 3 т. Те се поставят в реда или в междуредието. Коловете се свързват с няколко реда тел с диаметър 2-4 mm, през 40 – 50 cm. Най-долната нишка се поставя на 30 -35 cm от почвената повърхност. На нея се прави първото привързване на растенията, когато те са във фаза 5-и – 6-и лист и не са започнали да полягат. Поставят се и напречни нишки от по-тънък тел или сезал. На тях се прикрепват разклоненията от първи разред, израстващи от стъблото.
За унищожаване на плевелите и за разрохкване на почвата се окопава 3-4 пъти – в междуредието с култиватор, а в реда ръчно. Първото окопаване се прави, когато растенията са във фаза 1-2 листа.Тогава растенията се прореждат, като растенията се оставят на около 10 cm при корнишоните, които ще се прибират механизирано (еднократно), и на 15 – 20 cm при тези които ще се прибират многократно и ще се закрепват на телена конструкция. Едновременно с окопаването, част от стъблото се загърля с рохкава и влажна почва. Това спомага за образуване на адвентивни корени и за подобряване храненето на растенията.
При „стелещо‘‘ отглеждане на краставиците, без привързване към телена конструкция, последното окопаване се прави, преди стъблата да са стигнали дължина над 70 – 80 cm, за да не се налага разместването им. Проявилите се по-късно плевели се отстраняват ръчно.
За получаване на високи и качествени добиви трябва да се поддържа оптимален воден и хранителен режим. До започване на беритбата поливките са по-ограничени и почвената влажност се поддържа около 70 % от ППВ. През този период, а и по-късно не трябва да се използуват студени води. Поливната норма е 25 – 30 т3 вода на декар. По време, на беритбата се полива по-често – през 4 – 5 дни, като почвената влажност се поддържа 80 – 90 % от ППВ. Полива се изключително по бразди, в хладните часове.
Торене на краставици
Фосфорните и калиеви торове се внасят през есента. Подхранването с азот става на два пъти – във фаза 3-ти – 4-ти лист и в началото на плододаването. Нужното количество азот е 10 кг/дка. Краставиците се подхранват с амониева селитра, а при по-високи температури (след края на май) – с карбамид. Когато краставиците се прибират многократно, особено в по-малките стопанства, подхранването е много интензивно – през 10-15 дни, с по-ниски торови норми – 8 -10 кг/дка.
За получаването на 1 тон продукция растенията усвояват от почвата средно 10,4 kg азот, 5,9 kg фосфор и 8,6 kg калий. Необходимо е още да се знае, че краставиците са склонни да натрупват повече нитрати в плодовете. Затова подхранването с азотен тор трябва да е с малки дози, при достатъчна запасеност на почвата с фосфор, калий и други хранителни елементи.
Резитба на краставиците
Когато растенията се отглеждат на опорна конструкция, се извършва резитба за ускоряване на растежа и на плододаването. Първите няколко листа в основата на стъблото се „ослепяват“, като се премахват пъпките и разклоненията в пазвите на тези,листа. Следващите 2 – 3 разклонения се прекършват на 1 – 2 листа. Плодовете, образувани по тях, се запазват. По-нагоре разклоненията по стъблото се прекършват над 4-ти – 6-ти лист. Броят на плодовете по тях и по самото стъбло не се регулира. Върхът на стъблото се прекърдща, след като стигне 10 -15 cm над най-горния тел на опорната конструкция. По-силнитр растения образуват разклонения от втори разред – върху първоразредните. Те се оформят с по-малка дължина, кзто се прекършват на 2 – 3 листа.
Борбата срещу болестите и неприятелите
През летния период се полагат постоянни грижи за предпазване на растенията от брашнеста мана, листни въшки и акари.
Беритба на краставиците
На големи площи краставиците може да се прибират механизирано. Прибирането започва, когато 10 -15 % от плодовете достигнат стандартни размери, необходими за консервиране. Всяко закъснение се отразява на качеството. Недостатък на механизираното еднократно прибиране са значително по-ниските добиви от стандартни плодове. Поради това се извършват от 1 – 2 ръчни беритби.
Краставиците, отглеждани на опорна конструкция, се берат през малък интервал. Това рязко увеличава добива и на качеството им. Най-добро съчетание на добив и доход се постига при беритба през 1 – 2 дни, а през най-топлите дни и при богат агрофон – през ден. Тогава се получават най-висок процент плодове от екстра (3 – 6 cm), от първо (6 – 9 cm) и от второ (9 -12 сгп) качество и рязко намаляват нестандартните плодове – по-дълги от 12 cm.
Добиви
Средните добиви зависят от условията и агротехниката. На малки участъци и при влагане изключително на ръчен труд могат да се получат над 6 – 8 тона корнишони на декар. При механизираното еднократно прибиране добрите добиви са около 1 тон/декар.
Зеленчукопроизводство, АУ – 2007
