ЛЮЦЕРНА – ОТГЛЕЖДАНЕ И ОСОБЕНОСТИ

Особености в развитие

При благоприятни условия люцерната пониква за 4-6 дни. Още при появата на първите тройни (10 днис лед сеитба) листа се наблюдава развитието на грудковите бактерии върху кореновите разклонения.

Най-интензивно надземната маса на люцерната нараства след бутонизацията и по време на цъфтежа.

За един вегетационен период от люцерната се формират няколко подраста. Най-силно развит е първият подраст, който при неполивни условия представлява 50-60 % от годишния добив, а при поливни — 30-40 %. Всеки следващ откос е по-слаб от предишния.

Сеитбооборот

Най-подходящи предшественици за люцерната са зимните житни и окопните култури, които освобождават рано площите и позволяват качествена обработка на почвата. След изораване на люцерната в почвата остават големи количества органично вещество, азот и калций, поради което тя е отличен предшественик за зеленчукови, технически и др. култури.

Не се препоръчва засяване на зимни житни след люцерна, тъй като добрата запасеност на почвата с азот може да предизвика полягане на посевите и понижаване на добивите.

На едно и също място люцерната не трябва да се засява преди да са минали 4-5 години от разораването й. В противен случай тя се развива слабо, напада се от много болести, неприятели и плевели и посевът бързо оредява.

Люцерната не бива да се засява след себе си, заради т.нар. автотоксичност – наличие на токсини в корените и листата, които намаляват покълването и поникването. За отмиването им от зоната на кореновата система е необходим известен период от време.

Подготовка на почвата

Добрият люцернов посев изисква добра обработката на почвата – с добре разрохкан орен слой, чиста от плевели, запасена с влага и осигуряваща твърдо легло за нормалното поникване и развитие на дребните люцернови семена, които са с ниска пробивна сила на кълна.

Качествената подготовката на почвата определя нормалното гарниране и развитие на посева, както и неговата дълготрайност.

При пролетна сеитба и след ранни предшественици (пшеница, ечемик) непосредствено след прибирането се дискова на дълбочина 8-10 cm. Дълбоката оран се извършва след около 20-30 дни (около средата на август) на дълбочина 28-30 cm. На площи, които не са силно заплевелени, дълбоката оран се извършва веднага след жътвата до началото на август.

Извършат една или две повърхностни обработки (култивиране или дискуване) преди настъпване на зимата. По този начин се унищожават плевелите и площта се изравнява, което е условие за качествена сеитба и механизирано прибиране на люцерната.

През пролетта площите се култивират 1-2 пъти в зависимост от извършените допълнителни обработки през есента, като последното култивиране се съчетава с брануване.

При пролетна сеитба и късни предшественици (царевица, цвекло, слънчоглед) веднага след прибирането на предшественика се извършва дълбока оран на 28-30 cm. Предсеитбените пролетни обработки включват еднократно култивиране и брануване или фрезуване, като не се прекалява с броя и дълбочината на тези обработки.

При лятна и ранна есенна сеитба и предшественик зимни житни веднага след прибирането се извършва лятна оран на дълбочина 20-22 cm. До сеитбата почвата се поддържа чиста от плевели чрез култивиране и брануване. При продължително засушаване и невъзможност почвата достатъчно да се разрохка и наситни може да се дъждува, след което се култивира и бранува.

Когато люцерната се отглежда при поливни условия, веднага след прибирането на предшественика площите се подравняват.

Предсеитбеното и следсеитбеното валиране са задължителни за създаването на твърдо легло, необходимо за дружното поникване на семената.

Торене на люцерната

Правилното торене на люцерната увеличава дълготрайността на посева, устойчивостта му на болести и неприятели и повишава добива и качеството на продукцията.

Част от фосфорните, калиевите, калциевите и др. съединения люцерната усвоява от по-долните почвени хоризонти чрез дълбоко проникващата и с добра разтворителна способност коренова система. По-голямото количество от тях обаче се осигурява от наличните запаси в орния хоризонт и внесените торове.

Според повечето изследвания азотното торене почти не оказва влияние върху добива на люцерната, отглеждана на почви, добре запасени с азот. Най-добре е изразено положителното действие на азотното торене в годината на създаване на посева при почви, слабо запасени с азот и с влошени условия за симбиотична азотфиксация. При такива условия (характерни за по-голямата част от сивите и светлосивите горски, канелените и други почви) се препоръчва ежегодно азотно торене с 8-10 kg N/da рано на пролет при започване на вегетацията.

На почви, добре запасени с азот (такива са карбонатните, типичните, излужените и оподзолените черноземи, алувиално- и делувиално-ливадните), на които е извършено оптимално фосфорно-калиево торене, се извършва само предсеитбено торене с 4-6 kg N/da за задоволяване на нуждите от азот в началото, докато не са се развили грудковите бактерии. През следващите години не е необходимо азотно торене, тъй като не е ефективно и има опасност от заплевеляване.

Фосфорното торене има определящо значение за получаване на високи добиви и продукция с високо качество.

Торенето с фосфор трябва да се извърши още в годината на засяването. Препоръчваните норми са винаги по-високи от необходимите поради трудната подвижност на фосфорните торове и недостъпността им за растенията в някои кисели почви.

Фосфорното торене се извършва еднократно (запасяващо) с основната обработка на почвата на дълбочина 7—10 cm. Нормите варират в зависимост от запасеността на почвата и условията на отглеждане (поливни или неполивни). Примерни запасяващи норми:

• за средно запасени почви (5-10 mg на 100 g почва) – 35-45 kg/da;

• за добре запасени (над 10 mg на 100 g почва) – 25-35 kg/da.

Въпреки добрата запасеност на нашите почви с усвоим калий, при отглеждане на люцерната е необходимо да се извършва и калиево торене.

Калиевите торове се внасят еднократно (запасяващо) с дълбоката оран. Нормите на торене са в зависимост от запасеността на почвата:

• при слабо запасени с усвоим калий почви (до 13 mg на 100 g почва) -40-60 kg/da К20;

• при средно и добре запасени (13 до 20 mg и над 20 mg на 100 g почва) -30-40 kg/da.

При почвите с лек механичен състав, където има опасност от измиване, калият се внася през две години. В този случай посочените норми се разделят на две, като едната половина се внася с основната обработка, а другата се внася в края на втората година като есенно подхранване. Най-добре е калият да се внася в сухо време веднага след окосяване.

Поддържането на почвена реакция от 6.5 до 7.5 е важно условие за развитие на люцерновия посев. В много случаи ниското ниво на pH е главният фактор, водещ до проблеми при създаването на посева.

Подходящото варуване води до отстраняване на токсичността на Мп, Fe и AI, повишава подвижността на някои хранителни елементи и създава благоприятни условия за азотфиксиращите бактерии.

Почвите, подходящи за отглеждане на люцерната, имат оптимална или близка до оптималната почвена реакция, необходима за нормалното й развитие.

От варуване се нуждаят киселите сиви горски, канелените горски и глинестите почви с по-слабо кисела реакция за подобряване на физичните им свойства.

Сеитба

За сеитба се използват семена с доказан произход; златистожьлти; с блясък;, без повреди от неприятели; с чистота 95-98 % и кълняемост 80-90 %. Семената трябва задължително да са декускутирани.

Преди сеитбата семената се третират с молибден.

При лятна сеитба на люцерната от юни до средата на август семената покълват за 3-4 дни, растенията се вкореняват добре, израстват бързо и до края на вегетационния сезон се получават 1-2 откоса. На следващата година посевът се реколтира като двугодишен. В практиката този срок на сеитба се прилага рядко поради необходимостта от напояване.

При ранно есенно засяване от средата на август до средата на септември предимствата са почти същите, с тази разлика, че не се получава допълнителен добив до края на сезона. При този срок на сеитба люцерната трябва да се засее така, че да е поникнала до края на септември. По-късното засяване е свързано с риск от загиване или оредяване на посева през зимата и рано през пролетта.

Най-практикувана е пролетната сеитба (март – април). През годините с ранно и силно лятно засушаване е по-добре, когато сеитбата се извършва в началото на периода (първата половина на март) при температура 6-7° С. По-късните срокове са свързани с по-силно отрицателно влияние на летните засушавания. Недостатък на пролетната сеитба е по-силното заплевеляване.

У нас люцерната се засява предимно самостоятелно, когато се използва за сено. При комбинирано и пасищно използване добри резултати се получават при засяване в смески с многогодишни житни треви, за да се предотврати опасността от подуване на животните.

Засяването на люцерната под покров с различни едногодишни култури (ръж, овес, ечемик, царевица и др.) е масова практика в страните на Северозападна Европа. В по-южните и топли страни, включително и у нас, основният начин на сеитба е безпокровният. При добри условия за развитието на люцерната (топлина и влага) още през първата година на отглеждане трябва да се предпочита безпокровното засяване. При относително неблагоприятни условия, когато в годината на засяване се получават ниски добиви (един откос), по-добре е люцерната да се отглежда под покров.

За успешна покровна сеитба, трябва да се спазват следните изисквания:

• сеитбената норма на покровната култура да се намали от оптималната в чисто състояние с 25-50 %;

• сеитбената норма на люцерната да се увеличи с 15-20 %;

• засяването и прибирането да се извършват в оптимални срокове;

• да се води успешна борба срещу плевелите, болестите и неприятелите.

Оптималната гъстота за получаване на високи добиви сухо вещество се постига при осигуряване на 800-1000 стъбла на 1 м2, за което са необходими около 400-500 растения на 1 м2 през първата и 300-350 през втората и третата година. За тази гъстота на посева са необходими 500-600 кълняеми семена. Следователно при маса на 1000 семена 2 g са достатъчни 1-1,2 kg висококачествени семена на декар. За оптимална се приема посевна норма от 2-2.5 kg/da поради по-ниската полска кълняемост и стопанска годност на семената, както и за избягване на рисковете, свързани с некачествената подготовка на почвата.

Люцерната се засява обикновено редово на 10-12 cm. С увеличаване на междуредовото разстояние се наблюдава тенденция към намаляване на добива на сено.

Люцерновите семена са дребни, с малко хранителни вещества и слаба енергия на прорастване. Поради това те изискват плитко засяване – около 2 cm. При по-леки и сухи почви може да се сее на 2.5-3 cm, а при по-тежки, свързани и влажни почви – на 1-1.5 cm дълбочина.

Грижи през вегетацията

Дълготрайността на люцерновите посеви в голяма степен се определя от степента на тяхната заплевеленост.

За унищожаване на едногодишните широколистни плевели (полски синап, щир, лобода и др.) през първата година се извършва високо окосяване, при което люцерната не се засяга, а развитието на плевелите се потиска силно.

Използват се също регистрираните хербициди.

Отглеждането на люцерната на едно място в продължение на няколко години създава условия за развитие на болести, които влияят върху количеството и качеството на люцерновия фураж. Най-разпространените болести са: черни листни петна, жълти листни петна, ас-кохитоза, мана, ръжда, антракноза, кореново гниене и някои вирусни болести.

Борбата се води чрез създаване на оптимални условия за развитие на растенията, правилно редуване на културите и използване на устойчиви сортове.

Люцерната се напада от много неприятели. У нас са установени над 100 вида, от които около 40 са икономически важни.

Най-важни неприятели по люцерната за фураж са двадесет и четири точковата калинка, люцерновият листояд, малкият и големият люцернов хо-ботник, грудковите хоботници, люцерновата нощенка, вредните галици и др.

Вредят и видовете скакалци, щурци, телени червеи, сечков-ци, гъсеници на пеперуди и др., които при каламитети причиняват големи загуби на люцерновото производство.

Пространствената изолация от 1-1.5 km на новите и старите посеви силно ограничава разпространяването на неприятелите.

Избягването на предшественици като едногодишни бобови (грах, фий) и многогодишни бобови (детелина, звездан, еспарзета), които имат общи неприятели с люцерната, допринася за намаляване на пораженията от тях.

Когато плътността на неприятелите е висока и има опасност от загуби в количеството и качеството на фуража, се пристъпва към прибиране на люцерната, без да се изчаква оптималната фаза на прибиране.

Напояването на първия откос потиска люцерновия листояд, люцерновия хоботник и 24-точковата калинка и може да се използва само при висока плътност на неприятелите й необходимост от напояване.

Инсектицидите, които се използват срещу неприятелите по люцерната за фураж, трябва да са слабо токсични за хората и топлокръвните животни, да имат кратък карантинен период и безопасни остатъчни количества във фуража. Към използване на химични средства се прибягва само в случаите, когато е надвишен прагът на вредност.

При отглеждане на люцерната с напояване за целия вегетационен период са необходими 400-600 m3/da вода.

Прибиране

Правилното определяне на срока на прибиране и начинът на използване на люцерната се отразяват върху количеството и качеството на продукцията и дълготрайността на посева.

За да се определи оптималният срок на прибиране, е необходимо да се познава добре зависимостта между фазите на развитие на люцерната и добива, качеството и хода на натрупване на резервни хранителни вещества в кореновата шийка. Обикновено се избира такъв срок, при който добивът и качеството са относително високи.

При коситба в началото на цъфтеж се получава:

• максимално количество зелена маса;

• високо съдържание на протеин и аминокиселини;

• ниско съдържание на влакнини.

В тази фаза растенията са успели да възстановят резервните хранителни вещества, изразходвани за миналия подраст, и пъпките за новия подраст са оформени.

По-късното окосяване води до намаляване на броя на откосите, а при по-ранна коситба растенията не са натрупали достатъчно резервни хранителни вещества и новите пъпки не са оформени. Особено вредна е такава коситба за младите едногодишни посеви.

Отклонения от оптималния срок се допускат при опасност от полягане и неблагоприятно време.