ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПШЕНИЦА

Пшеницата е икономичеко най-важното растение в света и в България. У нас ежегодно се засяват над 11-12 милиона дка.

Пшеницата е взискателна към предшествениците. Желателно е те да са:

✅️да бъдат от друга ботаническа група;

✅️да освобождават рано полето;

✅️да оставят след себе си почвата чиста от плевели и растителни остатъци.

Най-подходящи са едногодишните зърнено-бобови култури (грах, фий, нахут, леща и фасул), ранните картофи и бостанните култури които обогатяват почвата с азот и освобождават рано полето.

Пшеницата се развива добре и след торените окопни култури (царевица, слънчоглед, тютюн, късни картофи, памук). Те се явяват и част от основните предшественици за пшеницата в нашата страна.

От окопните култури най-добър предшественик са картофите, следвани от слънчогледа, който е по-добър предшественик от царевицата, защото се прибира по-рано и може да се извърши качествена обработка на почвата.

Тревните смески с житни, люцерната и детелината не са много добри предшественици за пшеницата, понеже изсушават почвата. Те оставят в почвата много растителни остатъци, които късно се минерализират и не могат да се използват от пшеницата. След тях е най-добре да се засява царевица, а след нея – пшеница.

Лоши предшественици са житните култури – пшеница, ечемик, овес и тритикале. Пшеницата не трябва да се отглежда след тях и след себе си поради заплевеляване и силно нападение от болести и неприятели на посевите.

Пшеницата заема големи площи в нашата страна, поради което често се налага част от нея да се засява след себе си и след други житни със слята повърхност. При отглеждане след такива предшественици е необходимо да се проведат мероприятия за намаляване на отрицателния ефект чрез торене и борба с вредителите и болестите. Пшеницата може да се отглежда след тези предшественици 1-2 години без значително намаляване на добивите само с прилагане на подходяща агротехника.

Подготовка на почвата

Пшеницата е чувствителна към обработката на почвата. От нейното качествено извършване зависят качеството на сеитбата, бързото и дружно поникване, презимуването, нормалното протичане на отделните фази на развитие и в крайна сметка добивът.

Предсеитбената обработка на почвата е диференцирана. Зависи от предшественика, влагата в почвата и степента на заплевеляване.

Основният принцип при подготовката на почвата е:

✅️ към момента на сеитбата тя да бъде рохкава и без буци;

✅️ с твърдо легло на 6-8 cm дълбочина.

При некачествена обработка семената попадат на различна дълбочина. В такъв случай поникването е неравномерно голяма част от растенията залагат плитко възела си на братене, вследствие на което не се вкореняват добре и измръзват лесно; посевите са редки, не са добре гарнирани; добивите са ниски.

След предшественици, които освобождават рано полето, при наличие на достатъчно влага се извършва оран на дълбочина 18-20 cm с едновременно брануване. До сеитбата почвата се поддържа чиста чрез дискуване или култивиране. Последната обработка преди сеитбата се извършва на дълбочина 6-8 cm, за да се създаде рохкав слой с твърдо легло под него.

Не трябва да се оре, когато почвата е суха и се кърти на буци и след средно ранни предшественици. Тогава обработката се извършва чрез неколкократно дискуване на 10-12 cm, като последното е на 6-8 cm.

Обработката на почвата след житен предшественик се извършва след изчистване на стърнището. Изорава се на дълбочина 16-18 cm и се дискува веднага. В зависимост от заплевеляването площите се поддържат чисти чрез дискуване на 8-10 cm дълбочина най-късно до началото на септември, а непосредствено преди сеитбата се обработват на дълбочина 6-8 cm.

При късните предшественици, прибирани след 30 август, към обработката на почвата се подхожда конкретно.

След късни предшественици, прибрани непосредствено преди сеитбата, и чисти от плевели и растителни остатъци площи обработката се извършва с тежки дискови брани – 2-3 кръстосани обработки на дълбочина 8-10 cm.

Торене на пшеницата

Един от най-мощните фактори за повишаване на добивите е торенето. За формирането на 100 кг зърно и съответната биомаса пшеницата извлича от почвата 2.5-3.5 кг азот, 1,0-1.5 лг фосфор и 2.5-3.0 кг калий.

У нас естественото плодородие на почвите осигурява добив около 100-150 кг зърно от декар.

През вегетацията пшеницата приема хранителни вещества неравномерно. Най-интензивно е постъпването им във фаза вретенене. До изкласяването се натрупват около 40 % от сухото вещество и приемат 75-80 % от азота, фосфора и калия.

ОЩЕ ПО ТЕМЕТА: Торене на пшеницата – тънкости за отличници

Азотът се усвоява до млечна зрялост, калият – до момента на вретенене, а фосфорът до прекратяване на вегетацията. Ниските и висо торови норми се отразяват неблагоприятно върху развитието и добива.

При недостатъчно азот пшеничните растения остават слаби, масата на 1000 зърна и хектолитровата маса намаляват. Ниско е и съдържанието на протеин и глутен. Влошават се хлебопекарните качества на брашното. При излишък на азот зимоустойчивостта е ниска, братимостта се увеличава, посевът се сгъстява, растенията етиолират и полягат. Създават се условия за нападение от болести и неприятели.

Фосфорните и калиевите торове, дадени в правилно съотношение с азотните, повишават зимоустойчивостта и устойчивостта към болести, оказват положително влияние върху формирането и узряването на зърното.

Установено е, че пшеницата реагира най-добре на азотно торене, по-слабо на фосфорно и най-слабо на калиево.

За осигуряване на необходимите хранителни вещества на пшеницата през цялата вегетация е най-добре торовете да се разположат в целия орен слой. Това се отнася главно за фосфорните, които са бавно подвижни и дадени повърхностно, са с нисък ефект.

Примерни торови норми за получаване на 500-600 kg зърно от декар:

✅️на черноземни почви при неполивни условия -14-16 kg N, 12-14 kg Р,10-12 kg К;

✅️ на черноземни почви при поливни условия – 16-18 kg N, 12-16 kg Р,12-14 К;

✅️ на сиви и канелени почви при неполивни условия -16-18 kg N, 8-10 kg Р;

✅️ на сиви и канелени почви при поливни условия – 18-20 kg N, 12-14 kg Р, Ю-12 kg К.

Съотношението на N:P при черноземните почви трябва да бъде 1:1, а при останалите почвени типове – 1:0.8. То може да се измени в полза на азота до 1,5:1 при по-високи норми на торене.

Торенето на пшеницата с оборски тор е неподходящо, понеже минерализирането му става късно, когато интензивното усвояване на хранителните елементи е приключило. Затова оборският тор трябва да се внася срещу предшественика на пшеницата, а тя да се тори пряко с минерални торове.

Цялата торова норма от фосфорните и калиевите торове се внася с обработката след прибирането на предшественика или като запасяващо торене срещу предшественика.

Азотната норма се внася на два пъти – 1/3 до 1/2 от нормата с предсеитбената обработка, а останалите 1/2 до 2/3 от нормата се внасят като подхранване рано напролет (края на февруари – март). Извършено в този срок, подхранването е с най-висок ефект, защото има достатъчно влага в почвата. То осигурява достатъчно азот в началото на вретененето, когато се залагат дължината на класа и зачатъците на класчетата.

При нашите климатични условия е най-добре изразен ефектът от азотното торене по схемата: 1/3 от нормата – предсеитбено; 2/3- ранно пролетно подхранване.

Азотната торова норма се намалява с 2-4 kg/da след ранни бобови предшественици, с 1-2 kg/da след соя и силажна царевица и с 1-3 kg/da при силно сгъстени посеви. Тя се увеличава обикновено с 1-2 kg/da след слънчоглед и царевица и с 2-3 kg/da при монокултурно отглеждане.

За пшеницата са подходящи нитратната, амониевата и амидната форма на азота. За предсеитбено торене с успех може да се използва амониева селитра и карбамид. По-добре е подхранването да се извърши с амониева селитра, като карбамидът също може да се използва, но по-рано напролет-при температура 6-7° С. Карбамидът може да се използва и за листно подхранване (4-5 kg/da азот във вид на разтвор), внесен като второ подхранване при изкласяване.

Ефектът от торенето зависи и от качественото разпределение (разхвърлянето) на тора по повърхността на почвата. Не трябва да се допускат както ненаторени ивици, така и пренаторени. В тези случаи се получват т.нар. зебровидни посеви.

Сеитба на пшеница

За сеитба трябва да се използват семена с кълняемост – над 95 %. Те се третират с регистрирани фунгициди срещу болести, като твърдата и праховитата главня и др.

Сеитбата трябва да се извършва в оптималния агротехнически срок за района. За различните части на страната тези срокове са:

• в планинските и полупланинските райони – 20.09-10.10;

• за районите на Дунавската равнина и Добруджа – 25.09-15.10;

• за равнинната част на Южна България – 01.10-20.10.

В началото на оптималния срок се засяват сортовете с по-дълъг вегетационен период и с по-слаба братимост. Твърдата пшеница се засява между 20.10 и 05-10.11.

Пшеницата се засява редово на междуредия 10-15 cm. В зависимост от братимостта различните сортове се засяват с посевна норма 450-600 кълняеми семена на 1 м2, което формира посевна норма 20-24 kg/da.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Важни съвети при сеитбата на пшеница

Оптималната дълбочина на сеитбата е 3-5 cm. След сеитбата задължително трябва да се валира.

Грижи през вегетацията

Те включват основно борбата с плевелите и неприятелите. Засята след житен предшественик, пшеницата се напада през есента от житен бегач. Нападение през този период на пшеничните посеви може да има от хесенска или от шведска муха. Борбата с тези неприятели се води с регистрираните инсектициди.

През зимата може да има повреди в следствие на неблагоприятните въздействия на условията:

Изтегляне – наблюдава се твърде често у нас – обикновено в края на зимата. То бива пасивно и активно. Причина за пасивното изтегляне са пропуски в агротехниката – лошо подготвена и неулегнала почва, плитка и късна сеитба. Вследствие на слягането на почвата след поникването корените и възелът на братене се оголват. Активното изтегляне настъпва при замръзване и размръзване на почвата в студени нощи и ясни и слънчеви дни. Вследствие на това почвата набъбва, част от корените на растението се откъсват, а възелът на братене се оголва. Такива посеви лесно измръзват и се изсушават. Изтеглените посеви веднага след просъхване на почвата напролет трябва да се валират с членести валяци. С валирането изтеглените растения се притискат към почвата, заравя се възелът на братене и се създават условия за развитие на нови корени. На такива посеви е необходимо да се извърши веднага подхранване с азотни торове, за да се ускори процесът на възстановяването им.

Прекъсване – рядко явление, характерно е за Североизточна България. Причинява се от силно замръзване на почвата през нощта и размразяването й през деня. Когато прекъсването е над възела на братене, загиват само прекъснатите части, а незасегнатият възел на братене и корените продължават своето развитие.

Посевите след зимата са изтощени и слаби. Затова първото пролетно мероприятие е подхранването с азотни торове, което трябва да се извърши при първа възможност. То спомага за бързото възстановяване на растенията, за формирането на допълнителни братя, за доброто вкореняване и за оформянето на продуктивен, с повече класчета и цветчета клас.

Полягане – В години с продължителна топла и влажна есен посевите се сгъстяват силно, прерастват и избуяват. Такива посеви са склонни към полягане. Склонността към полягане е видова и сортова особеност.

Преди години при опасност от полягане, като последна мярка се препоръчвало изпасване на посевите от овце, което се провежда при суха почва.

По време на вегетацията се води активна борба срещу икономически важните болести (брашнеста мана, септория, кафява ръжда, базично гниене, жълта, черна и стъблена ръжда и др.).

За целта се прилагат следните агротехническите мероприятия:

✅️ използване на устойчиви към болести сортове;

✅️отглеждане на пшеницата в сеитбообращение и само в изключителни случаи като повторна монокултура;

✅️ унищожаване на самосевките от житните култури;

✅️ избягване на много ранна сеитба.

✅️ оптимална посевна норма;

✅️ правилно торене;

✅️своевременно прибиране на предшествениците.

Химичната борба се води чрез обеззаразяване на семената и пръскания през вегетацията.

Растениевъдство 2007, АУ