ОТГЛЕЖДАНЕ НА ТИКВИЧКИ

Заедно със зеленият грах, тиквичките са едни от най-ранните зеленчуци, които се продават на пазара. Освобождават рано площите и след тях се засяват ценни втори култури.

Изисквания към температурата

Тиквичките са силно взискателни към топлината. Развиват св най-добре при температура на въздуха около 25°С, но понасят и понижения на температурата до 10-12° С. Високи са изискванията им|| към почвената температура. Нарастването на кореновата система е най-активно при температура 18 – 20°С. Затова тиквичките се развиват най-добре на аерирани и затоплящи се още от пролетта почви. При температури под 0° С измръзват листата, завръзите и плодовете. Вегетационният връх се запазва здрав при -1, -2° С и се възстановява след частичното измръзване на растенията.

Изисквания към слънчевата светлина

Тиквичките имат големи нужди от светлина. Растенията растат и плододават силно при интензивно и продължително слънчево греене. Тиквичките са растение на дългия ден. Частичното засенчзане намалява добива.

За да проникне по-равномерно светлината до генеративните органи на растенията, се подбира подходяща площ, предпочитат се сортове с по-ограничен растеж на стъблото и по-рехава листна маса.

Изисквания към водата

Въпреки добре развита си коренова система, тиквичките имат висока потребност от почвена и въздушна влага. До плододаване почвената влага трябва да е 65 – 70% от ППВ, за да се получи по-умерен растеж на надземната част на растенията и по-силно вкореняване на засадения разсад. По време на интензивното цветообразуване и нарастване на плодовете най-благоприятна почвена влажност е 80 – 90% от ППВ. Отглеждани при неполивни условия, у нас тиквичките не дават стабилни добиви.

Цъфтежът и опрашването протичат най-равномерно при относителна влажност на въздуха 55 – 60%. При по-висока влажност опрашването на цветовете се затруднява и младите завръзи масово загиват. Същото се наблюдава и при много сухо и топло време, когато относителната влажност е твърде ниска.

За поддържане на водния режим се полива гравитачно. Избягва се използуването на студени води, особено при поливки през ранна пролет.

Изисквания към почвата

Ранно полско производство се развива най-добре върху богати структурни, добре аерирани почви с високо съдържание на хумус. Не понасят уплътнените студени почви с недостатъчна водопропускливост на почвата.

Изисквания към хранителните вещества

Тиквичките изискват торене, богато на азот, фосфор, калий, калций и микроелементи. Растенията не понасят пресен оборски тор. При едностранчиво азотно торенестъблото и листата нарастват силно и това води до изоставане на развитието на цветовете и плодовете. Получава се и изресяване.

Сеитбооборот

Най-подходящи предшественици за тиквичките са културите от сем. Картофови, включени в зеленчуковите сеитбообращения и отглеждани на богат агрофон с внасяне на органични торове.

ОТГЛЕЖДАНЕ

Основно производствено направление при тиквичките е ранното полско производство. Отглеждането на тиквичките като късна култура за получаване на пресни плодове през есента се осъществява само от отделни производители.

Основните изисквания към сортовете са те да са ранозрели и високодобивни, с по-ограничен растеж и рехав хабитус, устойчиви на гъбни и вирусни болести, с цилиндрични млечно-бели гладки плодове, които запазват продължително пазарния си вид и технологичните си качества.

РАННО ПОЛСКО ПРОИЗВОДСТВО

Ранното полско производство на тиквички се извършва чрез разсад – 30-35-дневен висококачествен разсад във фаза 2 – 3 листа, отглеждан чрез пикиране или без пикиране.

Отглеждане на разсад. Семената се засяват в щайги, сандъчета или в саксии, напълнени с торово-почвена смеска, богата на хумус. Най-подходяща е смеската, съставена от 2 части разложен оборски тор и 1 част почва. Смеската предварително се обеззаразява. Ускореното нарастване на хипокотила при тиквичките води до бързо изтегляне на разсада още във фаза семедели. Затова често за получаване на по-изравнен, непрераснал разсад се прилага пикиране на растенията във фаза семедели.

Качествен расзад се получава и без пикиране. Необходимо е саксиите да не се пълнят догоре с торово-почвена смеска, а само до 2/3 от височината им. После чрез прореждане в саксия се оставя едно растение, което се подсилва със същата смеска до напълване на саксията. Така се създават условия за образуване на допълнителни корени от стъблото и за по-добро укрепване на разсада.

Преди изнасянето на полето разсадът се закалява и профилактично се пръска срещу болести и неприятели.

Зараждане на 1 декар са необходими около 2000 растения. Те се получават чрез засяването на 150-200 гр семена.

Подготовка за засаждане

Площите трябвя да са защитени от ветрове. През есента полето се изорава на 30 – 35 cm, като предварително се внасят органичните, фосфорните и калиеви торове. В края на март се преорава, култивира се и се фрезува плитко – на 18 – 20 cm. Непосредствено преди засаждането площта се набраздява и се оформят високи лехи, широки 100-110 cm, и бразди, широки 50 – 60 cm. Разхвърлят се примамки срещу неприятелите.

Засаждане

Засаждането започва при температурата на почвата на 10 cm дълбочина над 12 -13°С и е преминала опасността от слана – втората половина на април, а понякога и в началото на май.

Растенията, извадени от саксиите или произведени в торфени кубчета, се поставят в предварително изкопани ямки на 50 cm една от друга в реда. Върху лехата се оформят 2 реда, отстоящи на 50 – 60 см един от друг. Когато почвата е силно водопропусклива тиквичките се отглеждат браздово при 100 -120 cm между браздите и 50 – 60 cm в реда. Засажда се на дълбочина 4 – 5 cm над кореновата шийка. При първото окопаване прераслите още в разсадна фаза растения се загърлят с рохкава почва на височина до семеделите.

Грижи след засаждането

При хладна пролет растенията се поливат по гнезда с 2 – 3л леко затоплена вода, без да се мокрят листата и стъблото. При топло времето, поливането е гравитачно – по бразди. Грижите се състоят в поливане, подхранване, окопаване и борба срещу плевелите, болестите и неприятелите. При сортове, склонни да образуват разклонения по стъблото се прилага колтучене.

Прибиране и добиви

Започва в края на май и началото на юни. ИЗвършва се през 1 – 2 дни. Стандартните плодове имат характерен за сорта млечно-бял, зелен или светлорезедав цвят. Те се отрязват с 1 -1,5 cm дръжка, без да се допуска разместване на стъблото. Постепенно с прибирането на плодовете се отстраняват прилежащите им листа в основата на стъблото. По този начин се ускорява нарастването на стъблото и формирането на нови листа и плодове. Бере се до 20 – 30 юли.

Средният добив от декар е около 4 – 5 т. При възможност за удължаване на вегетацията може да се получат плодове в ботаническа зрелост и семена, които се ценят високо.

СРЕДНО РАННО ПОЛСКО ПРОИЗВОДСТВО

Средно ранното полско производство се осъществява чрез директна сеитба около 10-15 април върху предварително оформени бразди през 100 -120 cm или на двуредови ленти върху висока равна леха. На структурни, богати и влагоемни почви може да се засява на равна повърхност механизирано със сеялка за точна сеитба по схема 100 + 60 х 50 cm с 2 семена в гнездо. Сеитбената норма е 400 – 500 g семена на декар. Дълбочината на засяване е 4 – 5 cm.

Грижи през вегетацията

За редовно поникване при по-сухо и топло време след засяването почвата се валира.

Окопава се 3 – 4 пъти, като при първото и второто окопаване растенията се загърлят. Подхранва се неколкократно с азотни торове. Само при първото подхранване (фаза начало на цъфтеж) може да се даде смес от азотен и калиев тор с – обща норма 25 – 30 kg на декар. Следващите подхранвания се правят през 20 – 25 дни с амониева селитра – 20 кг на декар. Последното подхранване е около 30 дни преди прибиране. Торовете се внасят механизирано едновременно с окопаването или ръчно – при по-малки площи.

При директна сеитба беритбата закъснява с повече от 2 – 3 седмици. Добивите са по-ниски, около 900-1000 кг/дка. Ако продукцията ще се продава за консервиране, може да се изчакат плодовете да достигнат 300 гр и повече, но да не са оформили семена. При такива условия добивите са доста по-високи.