Хранене на кокошки носачки

Разделното хранене е ключ към по-дълъг живот на кокошките носачки

В условията на нарастваща конкуренция и стремеж към по-дълъг експлоатационен цикъл на птиците, храненето се превръща в най-мощния инструмент за контрол в обора. Александър Гропе, водещ експерт от международната компания ForFarmers, представя концепцията за „разделно хранене“ – стратегия, която следва биологичния часовник на кокошката носачка и оптимизира разходите на фермата.

Чувствителността на птиците и дефицитът на кадри

Кокошката носачка е изключително чувствително животно, което реагира мигновено на промените в околната среда. Гропе подчертава, че съвременното птицевъдство е изправено пред двоен натиск: от една страна – генетичният потенциал за по-дълъг живот на птиците изисква прецизно хранене, а от друга – липсата на квалифициран персонал в оборите прави автоматизираните и сигурни процеси задължителни. „Вече е почти невъзможно да се намери обучен птицевъд, което пряко застрашава здравето на животните и сигурността на доставките“, предупреждава експертът.

Физиката на фуража: Структура и време

Кокошките са „сензорни потребители“ – те избират храната си по размер на частиците, структура и цвят. Затова физическите свойства на фуража са толкова важни, колкото и химичния му състав. Тъй като суровините варират, рецептите трябва да са гъвкави, като зърненият компонент (пшеница и царевица) заема около 60% от дажбата. Ключът към успеха обаче не е само в какво се съдържа във фуража, а в кога се подава той.

Концепцията „Разделно хранене“: Синхрон с природата

Вместо традиционното целодневно хранене с една и съща смеска, разделното хранене разделя дневната дажба на два специфични компонента, съобразени с ритъма на образуване на яйцето:

  1. Сутрешно хранене (Енергиен фокус): Богата на енергия, протеини и фосфор, но с ниско съдържание на калций. Целта е да се осигурят хранителни вещества за образуването на белтъка и вътрешността на яйцето.
  2. Обедно хранене (Минерален фокус): Бедна на енергия и протеини, но изключително богата на калций. Това подпомага критичния 21-часов процес на изграждане на здрава яйчена черупка, без да претоварва организма на птицата излишно.

Научните данни показват, че конвенционалните фуражи често водят до периоди на свръхпредлагане или дефицит на хранителни вещества в рамките на денонощието. Разделното хранене елиминира тези „дупки“.

Икономически и здравословни ползи

Резултатите от над 50 ферми, внедрили системата, са категорични:

  • По-здрави черупки: Здравината на черупката се повишава с 1 до 3 нютона, което драстично намалява процента на напукани и замърсени яйца.
  • Икономия на фураж: Приемът на храна намалява с 3–5 грама на птица дневно, а консумацията на вода се оптимизира.
  • По-добро състояние на птиците: Намалява кълването на пера и случаите на мастен черен дроб.
  • Хигиена: Изпражненията са по-сухи, което намалява обема на фекалиите и разходите за тяхното изхвърляне.
Технологични изисквания

Преминаването към разделно хранене изисква първоначална инвестиция в инфраструктура. Фермите се нуждаят от:

  • Поне два (препоръчително три до пет) силоза на обор за различните видове фураж.
  • Автоматизирани системи за превключване, управлявани от компютри в обора, които доставят правилната храна в точното време по веригите.

В заключение

„Компаниите, които са преминали към разделно хранене, не искат да се връщат назад“, заключава Александър Гропе. Макар технологията да изисква прецизност и първоначални разходи, дългосрочните ползи – по-дълъг живот на кокошките, по-малко брак при яйцата и по-ниски разходи за фураж – я правят най-разумния избор за съвременното българско птицевъдство.

Прочети още..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *