Европейското земеделие е изправено пред поредния критичен кръстопът. Въпреки че новите правила за селскостопанската политика трябва да влязат в сила от 2028 г., пътят до финалното споразумение изглежда осеян с институционални препятствия и сериозни политически разногласия. Докато Брюксел се опитва да наложи нов график, в сектора все по-силно се чуват опасения за повторение на сценария от последната реформа, която стартира с две години закъснение.

Институционалният лабиринт: Графикът на Европейския парламент

Според вътрешния график на Европейския парламент, процесът по изработване на обща позиция ще отнеме близо година. Първите официални стъпки започват на 25 февруари 2026 г. със среща между докладчика Норберт Линс (ЕНП) и докладчиците в сянка. Работата по текстовете ще бъде интензивна, като първият проект трябва да бъде готов до средата на юни 2026 г., а крайният срок за внасяне на изменения е юли същата година.

Процесът е изключително тромав поради хилядите очаквани предложения за промени, които Комисията по земеделие трябва да обсъди веднага след лятната ваканция през септември 2026 г. Целта е позицията да бъде приета в комисия до 1 декември, а окончателното гласуване в пленарна зала да се състои през януари 2027 г. Едва тогава могат да започнат тристранните преговори (триалози) между Парламента, Съвета и Комисията.

Разломът: Премахването на „Втория стълб“

Един от най-спорните моменти в предложенията на еврокомисаря по земеделие Кристоф Хансен е планът за премахване на т.нар. „втори стълб“ на ОСП (развитие на селските райони). Тази идея предизвиква остро недоволство сред аграрните политици и регионалните власти, тъй като променя фундаментално начина, по който се финансират инвестициите и екологичните мерки в провинцията.

Паралелно с това, финансовата рамка остава неясна. Обещаните от Хансен 400 милиарда евро за земеделие, които бяха използвани като политически инструмент за осигуряване на подкрепата на Италия за сделката с Меркосур, все още не са официално финализирани в Многогодишната финансова рамка на ЕС. Без консенсус между държавните и правителствените ръководители за общия бюджет на Съюза, селскостопанската реформа остава в състояние на финансова неопределеност.

Рискът от преходен период: Историята се повтаря?

Земеделските производители помнят добре, че последната реформа на ОСП, вместо през 2021 г., започна едва през 2023 г. Сега опасенията за ново забавяне са напълно реални. Ако преговорите се проточат отвъд 2027 г., Европейската комисия ще бъде принудена да представи предложение за удължаване на настоящата ОСП с още една или две години.

Това би означавало запазване на сегашните екосхеми и стандарти (GLOEZ) за по-дълъг период, което може да осигури краткосрочна предвидимост за фермерите, но и да забави необходимите структурни промени в сектора. Министрите на земеделието на ЕС ще проведат ключова дискусия по тези въпроси още следващия понеделник, 23 февруари, когато се очаква да бъдат очертани първите червени линии в преговорния процес.

Какво следва за фермерите?

За българските земеделци този продължителен политически процес означава период на несигурност по отношение на дългосрочното планиране. Решенията, взети в Брюксел през следващите 12 месеца, ще определят не само размера на директните плащания, но и самата философия на подпомагане – дали то ще бъде обвързано с по-строги екологични цели или ще се насочи към по-голяма гъвкавост и пазарна устойчивост.