Симеон Караколев: България е най-лошият пример в ЕС за разруха в животновъдството
България се е превърнала в най-яркия пример в Европейския съюз за това как един традиционен сектор може да бъде съсипан чрез липса на последователна политика. Това заяви в ефира на БНТ Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).
Повод за коментара му е одобрената от Европейската комисия стратегия за животновъдството, която за първи път поставя сектора във фокуса на европейските политики и предвижда конкретен план за действие.
„Ние сме най-добрият пример в целия Европейски съюз как се руши животновъдството. Показваме как може да бъде зачеркнат един традиционен отрасъл с години неадекватни политики“, заяви Караколев.
Европейската комисия променя подхода
По думите му новата стратегия бележи сериозна промяна в отношението на Брюксел към животновъдството.
Според него Европейската комисия вече осъзнава, че продоволствената сигурност е не по-малко важна от екологичните цели. Караколев посочи, че в последните години животновъдството често е било представяно като проблем за климата, докато днес Европа все по-силно усеща последствията от намаляващото собствено производство.
Той даде за пример зависимостта на ЕС от вноса на месо, включително от страните от МЕРКОСУР, която според него е следствие от недостатъчната подкрепа за европейските производители.
Данните за България са тревожни
Караколев припомни, че преди около 30 години в България са се отглеждали близо 10 милиона овце, докато днес броят им е под един милион.
По думите му подобна тенденция се наблюдава и при останалите животновъдни отрасли, а резултатът е все по-голяма зависимост от внос на животински продукти.
Според него липсва ясна национална стратегия за развитие на сектора, а европейските средства се разпределят без дългосрочна визия.
Необходими са нови модели на финансиране
Караколев обърна внимание и на трудния достъп на животновъдите до инвестиционно финансиране.
Той обясни, че в момента повечето кредити са с кратък срок на погасяване, което не съответства на спецификата на животновъдството. По думите му в много европейски държави подобни инвестиции се финансират с кредити за 20–30 години.
Съпредседателят на НОКА съобщи, че се водят разговори с Министерството на икономиката и Българската банка за развитие за изработване на по-подходящ модел за кредитиране на животновъдните стопанства.
„Ако искаме да имаме животновъдство и след години, концепцията за финансиране трябва да бъде променена из основи“, подчерта Караколев.

