Сушата тази година нанесе тежък удар върху зърнопроизводството в страната. Множество декари царевица са напълно унищожени, сочат официалните данни. Наброяват над 37 хиляди декара. Министерството на земеделието настоява за спешно активиране на Селскостопанския резерв на Европа, за да бъдат подпомогнати най-засегнатите стопани.

Дори в регионите, където е имало някакъв добив, резултатите са под критичния минимум. Някои фермери се отказват да жънат, тъй като разходите надвишават очакваните приходи.

„Царевицата е от 150 до 250 килограма на декар, което е изключително малко. Има добиви, които са 10 кг/дка“, казва Валентин Василев.

„Дори бяха по-лоши от песимистичните ни прогнози. Очаквахме поне 400 кг/дка, а реалността е 200 кг“, допълва Ивелина Папазова.

„Добруджа финишира с 217 кг среден добив. В нашето стопанство 2021 г. имахме 750 кг среден добив, миналата година – 400 кг, а сега сме на 230 кг“, уточнява Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и член на УС на НАЗ.

Основната причина според производителите са климатичните промени. „Последните три години са изключително сухи. А тази беше най-катастрофалната, откакто съм в сектора. Колеги казват, че от 35 години не са виждали подобна суша“, допълва Жекова.

Загубите за стопанствата са сериозни и трудно ще бъдат компенсирани. „На декар приблизително загубата е около 100 лева. За нашето стопанство това означава около 300 000 лева“, казва тя.

Проблеми има и при слънчогледа. „Средните добиви са около 140 кг/дка. Най-високата изкупна цена е 1000 лева за тон, което означава приход от 140 лева на декар при разходи от 180 лева, без да включвам рентата“, посочва Ивелина Папазова.

Добивите от пшеницата също са по-ниски с около 20%. „На 20 април при нас паднаха 20 см сняг, на 28 април температурата беше минус 18 градуса, а на 5 май – над 30. За десет дни амплитудата достигна 40 градуса, което нанесе сериозни щети“, казва Папазова.

Фермерите се опасяват, че част от тях няма да издържат финансово. „Някои колеги вече не могат да получат нови кредити от банките. Ще има стопанства, които няма да успеят да покрият задълженията си към доставчиците“, предупреждава Радостина Жекова.

Секторът очаква кризата да се отрази и върху рентите. „Кутията на Пандора! Рентите няма да са като миналата година – ще има по 30, 40, 50, а най-много 80 лева на декар“, обяснява тя. Ивелина Папазова потвърждава: „Истината е, че рентата се движи между 30 и 40 лева, без да включваме разходите за амортизация и застраховки.“

В момента все повече земеделци залагат на рапицата за сметка на царевицата, но решението не е универсално. „Наблягаме на есенниците, но същото правят и Румъния, Украйна и Молдова. Ако имаме добра реколта, ще се стигне до свръхпредлагане в Черноморския басейн“, прогнозира Жекова.

Цените на пшеницата и царевицата остават ниски. „При слънчогледа има леко покачване – от 760 до около 980 лева за тон, но това не е достатъчно, за да компенсира загубите“, казва Радостина Жекова.

Анкети