Черноморската криза преначертава световната карта на растителните масла
Световният пазар на растителни масла е изправен пред сериозна турбуленция, предизвикана от драматичния спад в доставките на слънчогледово масло от Черноморския регион. Геополитическото напрежение и преките атаки срещу украинската пристанищна инфраструктура и екстракционните заводи на юг практически парализираха морския износ, оставяйки дунавските пристанища като основна артерия за оцеляването на украинския експорт.
Индийските офертни цени за слънчогледово масло скочиха до 1470–1475 долара на тон CIF Мумбай, след поредния ръст от 15 долара през последната седмица.
Ескалация на цените и удар върху преработката
Натискът върху цените обхвана всички ключови дестинации. Руските експортни котировки също бележат ръст от 15–20 долара, достигайки 1370–1380 долара/тон FOB. В самата Украйна маслото, доставено до дунавските пристанища, се търгува на нива от 1320–1335 долара/тон.
Въпреки високите крайни цени на готовия продукт, вътрешният пазар на суровина преживява спад. Изкупните цени на слънчогледовото семе се сринаха до 27 000 – 29 000 UAH/тон. Причината е масовото преориентиране на преработвателните предприятия към рапично семе поради крайната оскъдица на слънчогледова суровина.
Алтернативите: Палмово и соево масло като балансьори
Отвореният дефицит от Черно море се компенсира частично от пазара в Югоизточна Азия. Малайзийското палмово масло бележи ръст на фючърсите с 1,1% до 4695 рингита за тон (приблизително 1148 долара/тон). Въпреки че ценовото му предимство пред соевото масло на ключовия индийски пазар постепенно се свива, палмовото масло остава жизненоважен буфер за запълване на празнините в доставките.
В същото време глобалният баланс се запазва благодарение на масираното предлагане от Америка. Рекордният износ на соево масло от Аржентина, растящите обеми от Бразилия и отличните перспективи пред новата соева реколта в Съединените щати действат като ефективен спирачен механизъм срещу лавинообразно поскъпване.
Петролният фактор и перспективите
Допълнителен стабилизиращ (но ограничаващ) фактор оказват слабите цени на суровия петрол, които понижават глобалното търсене на биогорива. В крайна сметка световният пазар остава в състояние на деликатно равновесие: черноморският дефицит поддържа високи цени на слънчогледовото масло, но свръхпредлагането при соята предотвратява по-широка инфарктна криза в целия комплекс от растителни масла.
