Азия смекчава позицията си относно ГМО културите в храните за животни
Високите цени на храните променят подхода към ГМО
Поскъпването на храните през последните години кара редица азиатски държави да преосмислят дългогодишните си ограничения върху използването на генетично модифицирани култури в храните за животни. Въпреки продължаващите обществени опасения, икономическият натиск и нуждата от стабилни фуражни доставки поставят въпроса все по-остро.
Индия: натиск от птицевъдния сектор
В Индия дебатът е особено активен. Птицевъдният сектор настоява правителството да разреши вноса на генетично модифицирани фуражни суровини, за да се намалят разходите и да се стабилизира производството. Според местната консултантска компания Crisis Rating, индустрията е изправена пред спад на приходите до 50% през пазарната 2025–2026 година.
Удай Сингх Баяс, президент на Poultry India, определя ГМО като „нож с две остриета“, подчертавайки необходимостта от строг контрол и използване единствено за храна на животни, а не за човешка консумация.
Китай: стратегически завой към биотехнологиите
Китай демонстрира най-ясната промяна в политиката си. Страната значително разшири площите с генетично модифицирана царевица и ускори одобренията за нови ГМО сортове, като биотехнологиите все по-често се разглеждат като въпрос на национална сигурност.
През 2025 г. засятата площ с ГМ царевица достига около 3,3 млн. хектара – почти петкратно увеличение спрямо предходната година. В страната вече е разрешено търговското отглеждане на генетично модифицирани соя, царевица, памук и папая.
Предпазливи стъпки в Югоизточна Азия
Други азиатски държави следват тенденцията, но с по-внимателен подход. Виетнам планира използване на технологии за генно редактиране при култури за фураж, макар че правната рамка все още се разработва.
Тайланд запазва забраната за търговско отглеждане на ГМО, но допуска внос на генетично модифицирана соя и царевица за фуражна и промишлена употреба, като паралелно облекчава регулациите.
Прагматичен подход към продоволствената сигурност
Анализаторите определят тази „нормализация“ на ГМО културите като прагматичен отговор на високите цени на храните, климатичните сътресения и необходимостта от сигурни доставки на фуражи. Контролираното използване на генетично модифицирани култури се разглежда като инструмент за стабилизиране на разходите и повишаване на производителността.
Глобален контекст и бъдещи решения
Подобни дискусии се водят и извън Азия. В Кения фуражната индустрия подкрепя използването на ГМО за намаляване на разходите, въпреки резервираността на властите. Експертите подчертават, че бъдещето на генетично модифицираните култури ще зависи от полевите изследвания, прозрачните регулации и общественото приемане.
