Азотни торове – очаква се значително повишение на цените през 2026 г.

Вносните азотни торове може да поскъпнат с 50% в рамките на пет години поради политически причини.

Очаква се цените на вносните минерални торове да се повишат значително от следващата година., според анализатори на Rabobank. 

От 2026 г. ЕС ще въведе своя Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Таксата за въглеродни емисии на границите ще се налага и върху приблизително 15 милиона тона внос на азотни торове. Целта е да се създаде лоялна конкуренция между производителите в ЕС, които са обект на Европейската схема за търговия с въглеродни емисии (ETS), и тези в трети страни. Това също така определя цена на емисиите на CO₂ от някои енергоемки вносни стоки, като например торове.

Земеделците ще плащат цената за емисиите на CO2

Това ще оскъпи вноса на торове и ще бъде понесено предимно от европейските фермери, според експертите на Rabobank Дориана Миленкова и Алисия Инглиш. 

ЕС е зависим от вноса на торове и почти няма алтернативи. Русия, Египет, Мароко, Алжир и Тринидад и Тобаго – доставят почти 70% от азотните торове в Европа. „Това вероятно означава, че разходите ще бъдат прехвърлени на земеделските производители – и до известна степен на търговците“, прогнозират анализаторите.

Такса за CO₂ ще оскъпи основно амоняка, уреята и ДАП.

• Амоняк: Допълнителните разходи за внос на амоняк, дължащи се на механизма за корекция на границите, биха могли да нараснат до приблизително 200 евро на тон до 2030 г. Очаква се увеличение на цената от 10 до 20% през следващата година и до 50 процента до 2030 г. Това зависи от емисиите на производителите и цената на сертификатите за CO2 в ЕС. Държавите с високи емисии на CO2, като Русия или Тринидад и Тобаго, ще станат по-малко привлекателни като доставчици, докато държавите с ниски емисии, като САЩ, ще станат по-конкурентоспособни.
• Карбамид: Очаква се увеличение на цената от 10 до 15% за 2026 г., с възможно увеличение от 45% до 2030 г.
• ДАП: Въздействието на Механизма за корекция на границите върху фосфатните торове е по-малко, тъй като по време на добива се отделят по-малко емисии. Цените на вносните продукти биха могли да се повишат с 2 до 5% през следващата година и с до 10% до 2030 г.

Синият и зеленият амоняк постепенно стават все по-конкурентоспособни

Производителите на торове в ЕС и някои трети страни работят по разработването на по-екологично чисти производствени процеси. Това включва така наречения син амоняк. Като предшественик на производството на азотни торове, синият амоняк използва изкопаеми горива, но е последван от процеси на улавяне на въглерод. Rabobank очаква синият амоняк да стане конкурентоспособен до 2030 г., тъй като е освободен от таксата CBAM. 

От друга страна, зеленият амоняк, произведен с възобновяема енергия, е малко вероятно да стане конкурентен по отношение на цените до около 2034 г., когато таксата за корекция на границите ще покрива 100% от свързаните с него емисии на CO₂.

Какво представлява Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите?

Механизмът на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) постепенно замества безплатното разпределение на квоти за емисии. Инструментът е предназначен да предотврати преместването на производството на стоки с висок интензитет на емисиите на CO₂ извън ЕС, известно като изтичане на въглеродни емисии. 

Делът на сертификатите за CBAM, които ще бъдат закупени, се увеличава паралелно с годишното намаление на безплатното разпределение на квоти за емисии, така че граничната такса ще натовари изцяло засегнатите сектори, като например торове, желязо и стомана и цимент, от 2034 г. нататък.