|

БРАШНЕСТА МАНА ПО ЯБЪЛКА

Брашнестата мана по ябълката е повсеместно разпространена и икономически важна гъбна болест в България.

При заразяване през предшестващата година се образуват слаби и със скъсени междувъзлия леторасти, с ладиевидно извити листа. Цветовете се деформират и не се образуват завръзи. Нападнатите тъкани се покриват с бял налеп, който потъмнява впоследствие. Заразените части некротират и отпадат.

При заразяване през същата вегетация, по долната страна на листата и върху дръчките се образуват брашнести петна, които деформират петурата и предизвикват тръбовидното й завиване около централната жилка. После се заразата се прехвърля по пъпките. Заразение пъпки са по-чувствителни към ниските температури. При студени зими те измръзват и се намалява плътността на заразяването за следващата година. По плодовете се появява леко мрежовидно напукване.

Заболяването се причинява от гъбата Podosphaera leucotricha Salmon. Причинителят има многобройни физиологични раси. Той зимува в заразените листни и цветни пъпки.

Болестта се развива активно след меки и влажни зими.

Среща се в широк диапазон от 4 до 30 градуса и влажност между 30-96%. Гъбата спира развитието си при температури над 33 градуса. Обилните валежи отмиват спорите и така намаляват до известна степен заразата.

Борба

Борбата срещу брашнестата мана по ябълката се води с механични и химични средства. Заразените леторасти се отрязват до здравите тъкани. Третиранията с фунгициди се провеждат през 7-8 дни до края на юли, а след това през 12-15 дни. Най-важни са първите пръскания от април до юни. Преди цъфтежа се правят две пръскания – след поява на първите листа и в началото на цъфтежа. Независимо от състоянието на дръвчетата пръсканията не трябва да се пропускат. Използват се регистрираните фунгициди.

Повечето сортове ябълки в България са чувствителни на брашнеста мана. Силно чувствителни са сортовете: Джонатан, Мойра, Джонафрий, Английска ренета, Златна дицова, Бернска розова, Грени Смит, Макинтош, Блъшинг голден, Кортланд, Стейман Монро, Тракийска ранна, Златна превъзходна и др.

Умерена устойчивост имат Глостер, Молиз делишъс, Перитън, Фуджи, Червена превъзходна, Старк, Фрийдмън и Брайтголд.

Високо устойчиви са сортовете Прима, Демократ, Озарк голд и Колонти.

Източник: Атлас на болестите по трайните култури, проф. д.с.н. Йорданка Станчева

Прочети още..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *