България и още 16 държави от Европейския съюз настояват финансирането за земеделие и политиката на сближаване да останат защитени в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г.

Позицията е представена в съвместно писмо до ирландския премиер Михол Мартин, чиято страна в момента председателства Съвета на Европейския съюз. Документът е подписан от лидерите на България, Италия, Румъния, Кипър, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Испания.

Земеделието да не плаща цената за новите приоритети

Държавите признават, че Европейският съюз е изправен пред нови предизвикателства и се нуждае от допълнително финансиране за области като сигурността, отбраната, конкурентоспособността, енергийната независимост и свързаността.

Според тях обаче разширяването на тези приоритети не трябва да се финансира чрез намаляване на средствата за Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика.

В позицията си 17-те държави подчертават, че двете политики имат ключова роля за развитието на селските райони, намаляването на икономическите различия между регионите и гарантирането на продоволствената сигурност в Европа.

За България въпросът има особено значение заради ролята на европейското финансиране за доходите на земеделските стопани, инвестициите в стопанствата и развитието на селските райони.

Преговорите за бюджета навлизат в решаващ етап

Позицията на 17-те държави идва в момент, когато преговорите за Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2028–2034 г. навлизат в ключова фаза.

Предложението на Европейската комисия е за бюджет от близо 2 трилиона евро. В него земеделието и политиката на сближаване остават сред основните направления на европейското финансиране. Комисията предлага около 300 млрд. евро за подпомагане на доходите на земеделските стопани и рибарите, както и значителен ресурс за регионално развитие.

Именно начинът, по който тези средства ще бъдат разпределени между отделните политики и държави, е сред основните спорни въпроси в предстоящите преговори.

Други държави настояват за по-малък бюджет

Позицията на България и останалите 16 държави се различава от тази на Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция.

Шестте държави настояват за по-ограничен общоевропейски бюджет и искат по-голямо внимание да бъде насочено към сигурността и отбраната, конкурентоспособността, миграцията и други стратегически приоритети. Те също така се противопоставят на по-широкото използване на общ европейски дълг.

Така постепенно се оформят различни позиции между държавите членки относно размера на бюджета и това кои политики трябва да получат най-голямо финансиране през следващите седем години.

България подкрепя търсенето на нови приходи

Държавите, подписали съвместната позиция, посочват и възможността допълнителните финансови нужди на ЕС да бъдат покрити чрез нови собствени ресурси на европейския бюджет.

Те допускат и по-постепенно изплащане на задълженията, свързани с инструмента NextGenerationEU, както и ограничено използване на общи европейски дългови инструменти за ясно определени стратегически цели.

За българското земеделие изходът от преговорите ще бъде важен, тъй като размерът и структурата на европейското финансиране след 2027 г. ще определят до голяма степен възможностите за подпомагане на доходите, инвестициите и развитието на селските райони.

Преговорите за бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г. предстои да продължат, като окончателното решение ще изисква съгласие между държавите членки и Европейския парламент.

Анкети