Оксалисът не е едногодишно цвете: как да запазим лилавите му листа с години
Оксалисът с тъмнолилави листа често се купува като ефектна сезонна декорация. След няколко месеца обаче листата му могат да пожълтеят и да изчезнат, което кара много хора да решат, че растението е загинало.
В повечето случаи оксалисът не е едногодишно цвете. Oxalis triangularis, известен още като триъгълна киселица или лилав оксалис, е многогодишно растение, което се развива от подземни ризоми. При правилни грижи то може да живее дълги години и многократно да възстановява надземната си част.
Листата се затварят вечер – това е нормално
Една от най-характерните особености на оксалиса е движението на листата. При достатъчно светлина те се разтварят, а вечер или при силно намаляване на осветеността се прибират надолу.
Това естествено движение се нарича никтинастия и не е признак, че растението увяхва. Листата могат да се затворят и когато растението бъде разклатено или преместено.
Здравият оксалис не трябва да изглежда еднакво през цялото денонощие. Неговите листа и цветове реагират на светлината и нормално се затварят през нощта.
Къде да поставим оксалиса
Растението се развива най-добре на светло място, защитено от силните обедни слънчеви лъчи.
Подходящи са източните и западните прозорци, където оксалисът може да получава по-меко сутрешно или следобедно слънце. На южен прозорец е добре да има тънка завеса или саксията да бъде поставена на известно разстояние от стъклото.
Продължителното пряко слънце през най-горещите часове може да причини избледняване и пригори по листата. При недостатъчна светлина дръжките се издължават, растението се накланя към прозореца, а наситеният лилав цвят отслабва.
Саксията може периодично да се завърта, за да се развива растението равномерно. Не е необходимо това да се прави всеки ден – леко завъртане веднъж седмично е достатъчно.
Поливайте според почвата, а не по график
Най-честият проблем при оксалиса е прекомерното поливане. Подземните ризоми съхраняват хранителни вещества, но могат да загният, ако почвата остава постоянно мокра.
През активния растеж растението се полива, когато повърхностният слой на субстрата започне да изсъхва. Не е необходимо цялата почва да пресъхва напълно, но в подложката не трябва да остава вода.
Преди всяко поливане проверявайте почвата с пръст. Ако горният слой все още е влажен, изчакайте. Фиксираният режим от типа „всяка сряда“ не отчита температурата, светлината, размера на саксията и скоростта, с която почвата изсъхва.
Саксията задължително трябва да има отвори за оттичане. Декоративните кашпи без дренаж могат да задържат вода около корените, дори когато повърхността на почвата изглежда суха.
Как да разпознаем преполиването
Пожълтяването на листата невинаги означава, че оксалисът навлиза в период на покой. То може да бъде резултат и от прекомерна влажност.
За преовлажняване подсказват:
- бързо пожълтяване на голяма част от листата;
- меки и полегнали дръжки;
- почва, която остава мокра в продължение на много дни;
- неприятна или плесенясала миризма;
- меки, потъмнели участъци по подземните ризоми.
При съмнение за загниване растението трябва внимателно да се извади от саксията. Повредените части се отстраняват, а здравите ризоми се засаждат в свеж, рохкав и умерено влажен субстрат.
Окапването на листата може да е период на покой
Оксалисът може временно да загуби листата си през есента или когато условията станат прекалено горещи и сухи. Това не означава задължително, че растението е загинало.
Когато листата постепенно пожълтяват и засъхват, поливането трябва да се намали. Напълно изсъхналите дръжки се отрязват, а саксията се оставя на прохладно и сухо място.
По време на покоя почвата не се поддържа постоянно мокра. Допуска се съвсем леко овлажняване, ако субстратът е пресъхнал изцяло за продължителен период.
Когато се появят нови листа, саксията се премества на светло и поливането постепенно се увеличава. Според специалистите на North Carolina State University оксалисът може да навлезе в покой през есента, при прекалена горещина или засушаване, след което да възстанови растежа си.
Не всеки оксалис задължително преминава през ясно изразен период на покой всяка година. При постоянна температура и достатъчно светлина някои растения продължават да се развиват без пълно окапване.
Подхранване само при активен растеж
Оксалисът не се нуждае от силно торене. През периода на активен растеж може да се използва балансиран течен тор за стайни растения, разреден според указанията на производителя.
Обикновено е достатъчно подхранване веднъж или два пъти месечно. Прекаляването с торовете може да доведе до натрупване на соли в почвата и увреждане на корените.
Когато растението е в покой и няма нови листа, не се тори. Подхранването се възстановява едва след появата на нов растеж.
Каква почва е подходяща
Оксалисът предпочита рохкав и добре дрениран субстрат. Може да се използва качествена универсална почва за стайни растения, към която да се добави перлит, пемза или едър пясък.
Целта е почвата да задържа достатъчно влага за нормалното развитие, но да не се уплътнява и заблатява.
На дъното на саксията не е достатъчно просто да се постави слой камъчета. Най-важни са отворите за оттичане и подходящият субстрат.
Трябва ли да се пресади веднага след покупката
Няма нужда оксалисът да се пресажда веднага, ако растението изглежда здраво, почвата не е преовлажнена и саксията има добър дренаж.
По-разумно е да му се дадат около две седмици за адаптация към новите условия. Незабавно пресаждане е оправдано, ако почвата е плътна и задържа вода, от саксията се усеща неприятна миризма или се забелязват признаци на гниене и вредители.
Новата саксия трябва да бъде само малко по-голяма от предишната. Прекалено големият съд задържа повече влажна почва около ризомите и увеличава риска от загниване.
Растението може да се размножи при пресаждането чрез внимателно разделяне на подземните ризоми.
Опасен ли е оксалисът за домашните любимци
Всички части на оксалиса съдържат разтворими оксалати. Сериозните проблеми обикновено са свързани с поглъщане на значителни количества, но растението не трябва да бъде оставяно на място, достъпно за домашни любимци, които гризат листа.
Най-разумно е саксията да бъде поставена извън обсега на котки и кучета. При съмнение, че животно е изяло количество от растението, трябва да се потърси ветеринарен лекар.
Как изглежда здравият оксалис
Здравото растение има ярко оцветени листа, устойчиви дръжки и редовно образува нови издънки. Формата му обаче се променя през деня и според фазата на развитие.
Окапването на листата не бива автоматично да се приема нито за смърт на растението, нито за нормален покой. Първо трябва да се проверят влажността на почвата, състоянието на ризомите, светлината и температурата.
При достатъчно светлина, умерено поливане и добре дренирана почва лилавият оксалис може да се възстановява и да украсява дома в продължение на години.
