Добра реколта, но сериозни затруднения с реализацията на меда. Така пчелари от Добруджа описват стопанската 2026 година. Въпреки благоприятните добиви производителите се сблъскват с ниски изкупни цени и ограничено търсене на едро.

В момента медът се изкупува за около 2,50–2,60 евро за килограм, което според пчеларите не покрива производствените разходи. Стопаните посочват конкуренцията на по-евтиния внос като една от основните причини за затруднената реализация.

Те настояват за по-ефективна защита на местното производство и по-адекватна финансова подкрепа от държавата.

Добри добиви след тежката 2025 година

След сушавата и неблагоприятна 2025 г. пчеларите в Добруджа отчитат значително по-добри условия през настоящия сезон. Производителите са успели да добият различни видове мед с добри показатели за влажност. Професионалният пчелар Полина Михова определя 2026 г. като успешна по отношение на производството.

За нейното семейство пчеларството е единственият източник на доходи. Въпреки добрата реколта обаче финансовите резултати остават несигурни. Причината е затруднената реализация на продукцията и недостатъчните приходи от продажбите на едро.

Така производителите се оказват в ситуация, при която добрите добиви не гарантират рентабилност на стопанствата.

Изкупните цени на меда са между 2,50 и 2,60 евро за килограм

Един от най-сериозните проблеми за пчеларите остава ниската цена, предлагана от търговците на едро.

Според производители от Добруджа изкупните нива варират между 2,50 и 2,60 евро за килограм. Десислав Янакиев посочва, че тези стойности са под себестойността на продукцията.

Затова част от стопаните предпочитат да задържат меда, вместо да го продават на загуба. Други обаче са принудени да реализират продукцията си, за да осигурят средства за текущите разходи.

Проблемът се задълбочава от ограниченото търсене на български мед на пазара на едро. Галина Георгиева също потвърждава, че производителите са удовлетворени от добивите, но не и от предлаганите цени.

Евтиният внос затруднява реализацията на българския мед

Според местните пчелари конкуренцията от вносната продукция оказва сериозно влияние върху възможностите за продажба. Десислав Янакиев твърди, че част от търговците предпочитат мед от чужбина заради по-ниската му цена.

Това затруднява реализацията на произведените в България количества. Пчеларите свързват проблема основно с доставките от трети страни.

Те настояват за допълнителни мерки срещу нелоялната ценова конкуренция, включително промени в нормативната уредба. Сред предложенията им е приемането на ново антидъмпингово законодателство. Важно е обаче да се разграничават ниските вносни цени от установените случаи на дъмпинг.

Самото предлагане на по-евтина продукция не доказва нарушение на търговските правила. Подобни обстоятелства изискват конкретни данни и проверка от компетентните институции.

Пчеларите искат поне 3,70–3,80 евро за килограм

Според производителите настоящите изкупни цени не позволяват покриването на разходите за поддържане на пчелните семейства. Те смятат, че икономически приемливите нива трябва да бъдат между 3,70 и 3,80 евро за килограм.

Десислав Янакиев допуска, че необходимата цена може да достигне и 4 евро. Разликата спрямо сегашните изкупни нива е значителна. При цена от 2,50 евро достигането на 3,70 евро би означавало увеличение с 48%.

Ако цената достигне 4 евро, ръстът спрямо същата база би бил 60%. Тези стойности отразяват очакванията на производителите, а не официално определени пазарни цени.

Сред основните разходи пчеларите посочват горивата, поддръжката на пчелините и закупуването на необходимия инвентар. Към тях се добавят и останалите дейности, свързани с отглеждането на пчелните семейства и добива на мед. Реалната себестойност може да се различава между отделните стопанства според мащаба и начина на производство.

Държавната подкрепа е недостатъчна според производителите

Освен за по-добри изкупни цени пчеларите настояват и за увеличаване на финансовата подкрепа.

Галина Георгиева посочва, че отпусканите средства не съответстват на реалните потребности на сектора. По думите ѝ подпомагането е под 6 евро за кошер. Според нея подобна сума не е достатъчна за покриване на производствените разходи.

В предоставената информация не е уточнено към коя конкретна схема или интервенция се отнася посочената стойност. Затова тя не може да бъде представена като общ размер на цялото държавно подпомагане за пчеларството. Производителите настояват за мерки, които да подпомогнат устойчивостта на стопанствата при ниски изкупни цени.

Продажбите на дребно остават основна възможност за реализация

Заради слабата активност на пазара на едро част от пчеларите разчитат предимно на директни продажби. Този подход позволява продукцията да достига до крайния потребител без участието на прекупвачи.

Директната реализация обаче изисква време, постоянни клиенти и организация на продажбите. За стопанства с по-големи произведени количества тя невинаги може да замести търговията на едро.

Това поставя производителите пред необходимостта да търсят различни канали за реализация. При липса на достатъчно купувачи част от продукцията остава непродадена. Така стопаните продължават да поемат разходите за производство, без да получават очакваните приходи.

Пчеларството в Добруджа е изправено пред несигурно бъдеще

Ниските изкупни цени създават притеснения за бъдещето на сектора. Галина Георгиева предупреждава, че икономическите затруднения могат да доведат до постепенно свиване на пчеларската дейност.

Това се случва въпреки интереса на млади хора към производството на мед. Десислав Янакиев отбелязва, че за някои семейства пчеларството е традиционен поминък. Те вероятно ще продължат да се занимават с него, независимо от настоящите трудности. За професионалните стопанства обаче устойчивостта зависи от възможността производството да осигурява достатъчни доходи.

Ситуацията в Добруджа показва, че добрата реколта не е достатъчна, когато изкупните цени остават под производствените разходи.

Пчеларите настояват за по-добри условия за реализация, защита от нелоялна конкуренция и ефективно подпомагане.

Решаването на тези проблеми ще бъде определящо за икономическите перспективи пред част от българските производители на мед.