Вносът на царевица в ЕС скочи с 40% заради сушата, Румъния води при износа на пшеница

Европейският съюз увеличава рязко вноса на царевица заради слабата реколта и растящите потребности на преработвателната индустрия. От началото на сезон 2026/27 доставките от трети държави са нараснали с 40% спрямо същия период миналата година.

Същевременно износът на мека пшеница от ЕС остава сравнително стабилен. Румъния заема водеща позиция сред европейските износители, докато България е пета в публикуваната статистика.

Данните обхващат периода от 1 юли до 18 октомври 2026 г. Те са публикувани от Европейската комисия и цитирани от Reuters.

ЕС е внесъл 6,64 млн. тона царевица от началото на сезона

Вносът на царевица в Европейския съюз достига 6,64 млн. тона за първите три месеца и половина от сезона.

Това представлява увеличение от 40% на годишна база.

Основната причина за засиленото търсене е слабата реколта в редица европейски държави. Продължителната суша е засегнала производството и е ограничила наличните количества за вътрешния пазар. Според цитираните пазарни очаквания реколтата от царевица в ЕС може да бъде най-слабата от 2000 г. насам.

Тази прогноза засилва необходимостта от внос, особено при предприятията, които използват царевицата като основна суровина.

Сред най-големите потребители са производителите на комбинирани фуражи и предприятията за производство на нишесте. За тях редовните доставки са важни, тъй като недостигът на суровина може да наруши производствения процес.

Американската царевица увеличава присъствието си на европейския пазар

Най-съществената промяна през настоящия сезон е рязкото увеличение на доставките от Съединените щати.

Между 1 юли и 18 октомври ЕС е внесъл 2,9 млн. тона американска царевица.

За сравнение, през същия период на 2025 г. количествата са били около 900 000 тона. Това означава, че вносът от САЩ се е увеличил повече от три пъти.

Американската царевица вече представлява приблизително 44% от общия внос на ЕС за разглеждания период.

Така Съединените щати се превръщат в най-големия доставчик на царевица за европейския пазар от началото на сезона. Увеличените доставки показват колко бързо може да се промени структурата на международната търговия при недостиг на продукция.

За европейските купувачи произходът на царевицата зависи от наличностите, цените и условията за доставка.

Украйна почти удвоява износа на царевица към ЕС

Украйна също увеличава значително доставките си за европейския пазар.

От началото на сезон 2026/27 до 18 октомври страната е изнесла 1,62 млн. тона царевица за ЕС.

През същия период на предходната година количествата са били 770 000 тона. Това представлява увеличение с приблизително 110%. Украинската царевица запазва важно място в снабдяването на европейските потребители.

Близостта до пазара на ЕС е съществено предимство за част от търговските направления. Въпреки увеличените доставки Украйна остава след САЩ и Бразилия по обем на износа към Общността.

Бразилия губи пазарен дял въпреки големите доставки

За разлика от САЩ и Украйна, Бразилия отчита намаление на износа на царевица към Европейския съюз.

През разглеждания период доставките от страната достигат 1,82 млн. тона.

Година по-рано те са били 2,74 млн. тона. Така бразилският износ към ЕС намалява с приблизително 34%.

Въпреки спада Бразилия остава вторият по големина доставчик на царевица за европейския пазар. Промяната показва пренасочване на търговските потоци между основните държави износителки. Нарастващото присъствие на американска и украинска царевица съвпада с по-слабите доставки от Бразилия.

В публикуваните данни обаче не са посочени конкретните причини за намалението на бразилския износ.

Износът на пшеница от ЕС остава на нивото от миналата година

Докато вносът на царевица расте, износът на мека пшеница от Европейския съюз показва значително по-стабилна динамика.

От 1 юли до 18 октомври 2026 г. ЕС е изнесъл 8,47 млн. тона мека пшеница.

Обемът е приблизително равен на отчетения през същия период на предходния сезон. Това показва, че въпреки затрудненията при царевицата, европейският износ на пшеница продължава.

Разликата между двете култури е съществена за оценката на зърнения пазар.

При царевицата ЕС увеличава зависимостта си от външни доставки, докато при пшеницата запазва значителен износ. Тези тенденции отразяват различните производствени условия и търговски възможности при отделните култури.

Румъния е най-големият износител на мека пшеница в ЕС

Румъния заема първо място сред държавите членки по отчетен износ на мека пшеница през настоящия сезон.

До 18 октомври страната е изнесла 3,68 млн. тона. Това представлява приблизително 43% от общия износ на ЕС, отчетен в публикуваната статистика. На второ място е Литва с 1,29 млн. тона, следвана от Полша с 970 000 тона. Латвия заема четвърта позиция с 890 000 тона.

България е пета със 730 000 тона изнесена мека пшеница.

Отчетен износ на мека пшеница от ЕС, 1 юли – 18 октомври 2026 г.

Държава	Износ
Румъния	3,68 млн. тона
Литва	1,29 млн. тона
Полша	0,97 млн. тона
Латвия	0,89 млн. тона
България	0,73 млн. тона

Данните показват силната позиция на Румъния в международната търговия с пшеница през първите месеци на сезона.

За България отчетените количества потвърждават присъствието ѝ сред основните европейски износители. Тази класация обаче трябва да се разглежда с известна предпазливост заради непълните данни за някои държави.

Европейската комисия предупреждава за непълна статистика

Европейската комисия уточнява, че данните за износа на няколко държави членки не са напълно отчетени.

Информацията за Франция е непълна от началото на 2024 г. При България и Ирландия пропуските датират от началото на сезон 2023/24.

За Гърция данните са непълни от януари 2026 г. Това означава, че публикуваните количества не непременно отразяват целия действителен износ на засегнатите държави.

Поради тази причина класирането не бива да се приема като окончателна оценка на реалните им пазарни позиции.

Особено важно е това уточнение за България, тъй като отчетените 730 000 тона може да не обхващат всички доставки.

Износът на ечемик от ЕС намалява с 41%

Освен при царевицата и пшеницата, европейската статистика отчита съществена промяна и при ечемика.

От началото на сезона до 18 октомври ЕС е изнесъл 2,22 млн. тона ечемик.

Това представлява спад от 41% спрямо същия период на миналата година.

Намалението е значително и показва по-слаба експортна активност при тази култура.

В предоставените данни не са посочени конкретните причини за спада. Възможните фактори включват производствените наличности, ценовата конкурентоспособност и търсенето на международните пазари.

За да се определи водещата причина, са необходими допълнителни данни за реколтата и търговските направления.

Какво означават тези тенденции за българските зърнопроизводители?

Увеличеният внос на царевица в ЕС е важен сигнал за състоянието на европейския зърнен пазар.

Слабата реколта създава необходимост от допълнителни доставки, които се осигуряват основно от международните пазари.

За българските производители това означава засилено присъствие на вносна царевица в рамките на общия европейски пазар.

Влиянието върху изкупните цени обаче зависи от транспортните разходи, качеството и търсенето в отделните региони. Самото увеличение на вноса не е достатъчно основание да се прогнозира конкретна промяна в цените у нас.

При пшеницата България запазва място сред основните отчетени износители в ЕС.

Същевременно непълната статистика затруднява точната оценка на българския експортен потенциал спрямо останалите държави.

Европейският зърнен пазар навлиза в сезон с различни тенденции

Първите месеци на сезон 2026/27 очертават съществени различия между основните зърнени култури.

Вносът на царевица в ЕС нараства с 40% и достига 6,64 млн. тона.

САЩ увеличават доставките си повече от три пъти, а Украйна почти удвоява износа към европейския пазар.

При меката пшеница износът остава стабилен на 8,47 млн. тона, като Румъния води в публикуваната статистика. За разлика от тях, доставките на ечемик към трети държави намаляват с 41%.

Тези данни показват, че сушата и различните производствени условия променят търговските потоци на европейския зърнен пазар.

Развитието през следващите месеци ще зависи от наличните количества, международното търсене и конкурентоспособността на основните доставчици.