Добра реколта, но ниски цени: защо зърнопроизводителите трудно покриват разходите

Добра реколта, но недостатъчно добри сметки – така може да бъде обобщена ситуацията пред българските зърнопроизводители през тази година. В Добруджа очакванията за добри добиви от слънчоглед и царевица са се оправдали, но високите производствени разходи и ниските изкупни цени поставят стопанствата под сериозен финансов натиск.

Проблемът не е в количеството произведено зърно. Напротив – България отново разполага с големи количества, а именно голямото предлагане ограничава възможностите за по-високи цени.

Добри добиви, но слаб приход

По данни на Министерството на земеделието и храните производството на пшеница през 2026 г. се очаква да бъде между 6,5 и 6,8 млн. тона, а ечемикът да надхвърли 1 млн. тона. Средният добив от пшеница към средата на юли е около 609 кг от декар.

Към това се добавя и преходният запас от около 2,5 млн. тона пшеница от предходната реколта. Така наличното количество в страната се доближава до 10 млн. тона, което оказва натиск както върху складовете, така и върху изкупните цени.

За производителите това означава, че добрият добив невинаги води до по-добър финансов резултат. Когато продукцията е много, а търсенето не расте със същите темпове, цената остава ниска.

Разходите растат, а цената на зърното не ги следва

Един от основните проблеми за стопаните е увеличението на разходите. Горивата, торовете, препаратите за растителна защита, семената, трудът и кредитното обслужване формират значителна част от себестойността на продукцията.

Производители, цитирани от БТА, посочват, че през тази година пшеницата се изкупува за около 17 евроцента на килограм – ниво, което според тях не покрива всички производствени разходи. Те посочват и значително поскъпване на торовете и горивата през последните години.

Данните на Националния статистически институт показват средна цена на меката пшеница от 181,35 евро за тон през второто тримесечие на 2026 г., докато при царевицата тя е 195,57 евро за тон.

Така дори при добри добиви приходът от декар може да се окаже недостатъчен за покриване на всички разходи.

Особено тежка е ситуацията в Добруджа

Добруджа е сред районите с най-силно развито зърнопроизводство в България. Там стопанствата работят с големи площи, но и с високи разходи за аренда.

В момента производителите са изправени пред сложна комбинация от фактори – добра реколта, ограничено складово пространство, ниски изкупни цени и високи разходи.

Допълнителен проблем е необходимостта от освобождаване на складовете за новата реколта. Когато стопанинът няма възможност да съхранява пшеницата достатъчно дълго, той е принуден да продава при наличните на пазара цени, дори те да не са достатъчно изгодни.

Слънчогледът също е под натиск

При слънчогледа ситуацията също не е спокойна. Въпреки добрата реколта цените са под натиск, а производителите са изправени пред високи разходи.

Това е особено важно за българското земеделие, тъй като страната е сред значимите производители на слънчоглед в ЕС. В момента обаче голямото предлагане и развитието на международния пазар ограничават възможностите за по-високи изкупни цени.

Според актуалните пазарни данни средната цена на слънчогледовото семе през второто тримесечие е била 514,38 евро за тон.

Производителите трудно могат да чакат по-добри цени

На теория фермерите могат да задържат продукцията и да изчакат по-благоприятна пазарна конюнктура. На практика това невинаги е възможно.

Складовите мощности са ограничени, а в стопанствата вече постъпва нова продукция. Прибирането на слънчогледа и царевицата допълнително увеличава нуждата от свободни складове.

В същото време земеделските производители имат текущи разходи – кредити, ренти, заплати, гориво и подготовка за следващата производствена кампания. Това намалява възможността им да чакат месеци наред за по-добра цена.

Малките стопанства са в още по-трудна позиция

Проблемът с достъпа до финансиране също остава важен. По данни, цитирани от БТА, малките и средните стопанства срещат трудности при изпълнението на условията по европейските програми, докато по-големите предприятия разполагат с по-голям финансов и административен ресурс.

Това поставя въпроса не само за текущата реколта, но и за бъдещето на сектора. Ако производството продължи да бъде нерентабилно в продължение на няколко години, част от стопанствата могат да намалят площите или да се откажат от определени култури.

Има ли риск за следващата реколта?

Ниските изкупни цени през една кампания не означават автоматично проблем за следващата. Но ако разликата между себестойността и приходите се запази, производителите могат да започнат да ограничават инвестициите.

Това може да се отрази върху използването на торове, препаратите за растителна защита, обновяването на техниката и други разходи, които са важни за поддържането на добри добиви.

Именно затова добрата реколта през 2026 г. не трябва да се разглежда единствено като въпрос на произведеното количество. За земеделците решаващият показател остава дали приходите от продукцията покриват себестойността и оставят достатъчно средства за следващата производствена година.

България може да произведе милиони тонове зърно, но ако цените не покриват разходите, голямата реколта не означава непременно добра година за производителя.