Защо поскъпват храните? Каква е ролята на държавата и как трябва да се развива българският аграрен сектор? За всички тези актуални теми се обърнахме към доцент Огнян Боюклиев от Институтa за икономически изследвания към БАН.

Г-н Боюклиев, обосновано ли е увеличението в цените на хранителните продукти в началото на 2025 година?

При хляба трябва да отчетем, че има много различни разновидности. Тези в търговските вериги използват вносни съставни продукти и при тях ДДС-то не влияе съществено. По-скоро поскъпването на електричеството и газа е причина за повишаването на цените. Истинският традиционен занаятчийски хляб се прави от качествено брашно, закваска, вода и щипка сол. В момента голяма част от хляба се произвежда от некачествено брашно и подобрители, чиято стойност също влияе на цената. Дори да отпадне ДДС върху хляба, цената няма да се върне назад. Хлябът ще се увеличи, въпреки че няма данък. Със същите темпове се увеличиха цените на плодовете и зеленчуците, млякото и млечните продукти. Така че ДДС-то не е причина. Основният проблем е скъпата енергия. По изчисления на Института за пазарна икономика, 90% от плодовете и зеленчуците на пазара са вносни, а транспортните разходи се увеличиха също.

Равнопропорционално ли се разпределя завишението в цените на храните между производителите и търговците?

Не. Според мен има елемент на спекула. Аз като купувам директно от земеделския производител, виждам, че повишението не е много. Съветвам, тези които са близки до селото и до фермера, да си купуват от тях.

Защо поскъпна краве маслото ?

И в Еропа поскъпна. Там имаше криза през лятото, която ние не усетихме. Ние внасяме около 60% от маслото и високите цени във Франция повишиха нашите. Появата на синия език при говедата в Германия и Франция намали млеконадоя и това също се отрази на цените. Те успяха да се преборят със заболяването, чрез бързо ваксиниране. За съжаление при нас, понеже сме външна граница, Европа вместо ваксиниране е готова да плаща, за да ликвидираме заразените стада. Всичко това влияе на цените.

Войната в Украйна как се отразява на потребителските цени?

Украйна е много силна аграрна държава със страхотен потенциал. Ние трябва да си дадем сметка, че рано или късно войната ще свърши и украинците ще тръгнат по пътя на евроинтеграцията. Трябва да знаем, че от там ще идва много евтина и качествена суровина и продукти, и ние трябва да се преструктурираме.

Какво може да направи България?

Най-успешният акт на Европейският съюз е Общата селскостопанска политика. Защитата на доходите на земеделските производители и развитието на селските райони са последните етапи от развитието й. Сега вече идва нов период и е време за производство на качествени продукти и запазване на традиционното земеделие. Трябва да се направи национална аграрна стратегия и да стимулираме не евтиния хляб, а качествения български продукт. Нужно е да се подкрепят не само земеделските производители, а и преработвателите и търговците. Виден е класическият пример с млякото. Изкупува се за един лев на литър, опакова се и става два лева, и като отиде в магазина цената вече е над три лева. Добавената стойност отива при вторичния и третичен сектор. Държавата трябва да защити фермерите и да ги стимулира да произвеждат качествена продукция и да я преработват. По този начин земеделците няма да се вълнуват от изкупната цена, а от пазарната цена на готовия продукт. Нашите политици лобират за търговците.

Преработвателите помагат ли на родните фермери?

Лошото е, че част от тях работят с вносни суровини. Те не са заинтересовани да има силни фермери. За тях е по-лесно да вземат концентрирано мляко от Унгария или Украйна, от което да правят българкото традиционно сирене или кашкавал. Ние не трябва да се изолираме от европейския пазар, но е нужно да се стимулира по-здравословната и по-екологична храна. Да внасяш домати от три хиляди километра означава транспорт, който е един от големите замърсители. Това трябва да стане основа на нашата аграрна политика. Нужно е да се защити земеделският производител и на нашия пазар да има традиционни родни продукти. Български продукти, произведени от български суровини, а не като отидете в Банско, картофите да са от борсата в Солун или другаде, а да са от Родопите или съседните пирински села.

Анкети