ЕС и Великобритания готвят споразумение: Как ще се отрази на цените на торовете?

Европейският съюз и Великобритания напредват в преговорите за свързване на системите си за търговия с въглеродни емисии. Потенциалното споразумение може да промени условията за внос на минерални торове и други промишлени продукти на европейския пазар.

Според публикувана пазарна информация преговорите между Брюксел и Лондон са достигнали напреднал етап. Очаква се евентуално споразумение да бъде представено на срещата на върха, насрочена за 20 ноември 2026 г. Реалното свързване на двете системи обаче вероятно няма да се осъществи преди периода 2028-2030 г.

За земеделските производители темата е важна заради възможното отражение върху разходите за минерални торове. Производството им е силно зависимо от енергийните цени и регулациите за въглеродни емисии.

Защо ЕС и Великобритания искат да свържат пазарите си на въглеродни емисии?

Европейският съюз и Великобритания поддържат отделни системи за търговия с емисии след Брекзит.

Чрез тях определени предприятия трябва да покриват въглеродните си емисии със съответните разрешителни. Цените на тези разрешителни влияят върху разходите на енергоемките производства, включително химическата промишленост.

Свързването на двете системи би могло да създаде по-съгласувана регулаторна среда. Очакваните ползи включват ограничаване на някои търговски бариери и по-голяма предвидимост за предприятията.

За производителите на минерални торове това е особено важно заради значителното енергийно потребление при производството на азотни продукти.

Окончателните условия на евентуалното споразумение все още не са определени.

Цените на въглеродните квоти се понижиха в началото на ноември

На 6 ноември 2026 г. европейските фючърсни контракти за емисионни квоти с доставка през декември поевтиняват с 1,3%.

Според цитираните пазарни данни котировката достига 87,23 евро за тон CO₂. Понижението съвпада с неблагоприятното развитие на международните финансови пазари.

Допълнително влияние оказват очакванията за по-високо производство на електроенергия от вятърни мощности в Европа. По-големият дял на вятърната енергия може да намали необходимостта от производство на електроенергия от изкопаеми горива.

Това би могло да ограничи търсенето на емисионни квоти от конвенционалните електроцентрали.

На британския пазар декемврийските контракти се търгуват на 64,85 британски лири за тон CO₂. Отчетеното понижение е 2,4% спрямо предходната седмица.

Според представената информация ценовата разлика между европейските и британските квоти се свива до 8,99 евро/тон. Това е най-ниското равнище за приблизително десет месеца.

Пазарните очаквания за бъдещо свързване на системите също могат да влияят върху сближаването на котировките.

Какво ще се промени за вноса на минерални торове?

Един от най-важните въпроси е бъдещото прилагане на европейския Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM).

От 1 януари 2026 г. механизмът навлезе в окончателния си режим на прилагане. Той обхваща определени вносни продукти, чието производство е свързано със значителни въглеродни емисии.

Сред включените категории са минералните торове, циментът, желязото и стоманата, алуминият, електроенергията и водородът.

Основната цел е да се ограничи разликата между въглеродните разходи на европейските производители и техните конкуренти извън ЕС.

При определени условия вносителите трябва да изпълняват задължения, свързани с въглеродните емисии на съответните продукти. Ако системите на ЕС и Великобритания бъдат свързани, част от тези задължения могат да отпаднат за британски стоки.

Подобно освобождаване обаче ще зависи от договорената правна рамка и изпълнението на европейските изисквания.

Следователно не може да се приема, че британските торове автоматично ще бъдат освободени от CBAM.

Британските производители могат да получат по-лесен достъп до европейския пазар

Евентуалното намаляване на въглеродните задължения би могло да подобри условията за износ на британски минерални торове.

За предприятията това може да означава по-ниски административни и регулаторни разходи при доставките за ЕС. Подобна промяна би могла да повиши конкурентоспособността на определени британски продукти.

Според цитирани правителствени оценки CBAM засяга британска търговия на стойност около 7 млрд. британски лири.

Тази стойност се отнася до обхванатата търговия, а не до очаквани разходи за минерални торове.

Възможните ползи ще зависят от конкретните условия на споразумението и обхвата на бъдещите освобождавания.

Може ли споразумението да доведе до по-ниски цени на торовете?

За европейските фермери основният въпрос е дали промените ще се отразят върху цените на минералните торове. Свързването на системите за търговия с емисии може да намали определени разходи при трансграничните доставки.

Това би могло да улесни търговията и да подобри условията на конкуренция между доставчиците. По-голямата конкуренция може да създаде предпоставки за по-благоприятни цени.

Ефектът обаче няма да бъде автоматичен.

Цените на азотните торове остават силно зависими от природния газ, използван при производството на амоняк. Значение имат също електроенергията, транспортните разходи, производственият капацитет и сезонното търсене.

Международните цени и наличностите на основните торови продукти също влияят върху крайните оферти.

Затова евентуалното споразумение не гарантира поевтиняване на торовете за земеделските стопанства.

Какво означават преговорите за българските земеделски производители?

България е част от общия европейски пазар на минерални торове.

Промените в условията за внос могат косвено да повлияят върху конкуренцията между доставчиците и търговските потоци. Ако бъде улеснен достъпът на британски продукти, това може да разшири възможностите за снабдяване на европейския пазар. За българските земеделски производители подобно развитие би имало значение при планирането на разходите за торене.

Възможният ефект обаче ще зависи от реалните количества, цените и търговските отношения между доставчиците. Не може да се прогнозира конкретно намаление на цените на торовете в България само въз основа на преговорите.

Освен това свързването на системите се очаква най-рано през периода 2028–2030 г.

Следователно евентуалните промени не трябва да се разглеждат като непосредствен фактор за разходите през настоящата земеделска кампания.

ЕС и Великобритания преговарят и за улесняване на търговията с храни

Успоредно с въпросите за въглеродните емисии Брюксел и Лондон обсъждат облекчаване на търговията с хранително-вкусови продукти. Целта е да бъдат намалени част от административните и регулаторните бариери, възникнали след Брекзит.

Подобни промени могат да улеснят движението на определени земеделски и хранителни продукти между двата пазара. Окончателните условия и графикът за изпълнение на бъдещите договорености все още не са установени. Предстоящата среща на 20 ноември може да даде повече яснота относно посоката на преговорите.

За земеделския сектор най-важният въпрос остава дали бъдещото споразумение ще намали реалните разходи по доставките на торове.

Засега потенциалните ползи са свързани предимно с улесняване на търговията, а не с гарантирано понижение на цените.