Защо младите бягат от земеделието – и има ли шанс тенденцията да се обърне
Земеделието в България и Европа е изправено пред сериозен проблем – фермерите застаряват, а младите хора все по-рядко избират да се занимават със селско стопанство. Въпреки огромното значение на сектора за хранителната сигурност, интересът към фермерството намалява, а много малки стопанства постепенно изчезват.
Данните на Eurostat показват, че едва 11% от земеделските стопанства в Европейския съюз се управляват от хора под 40-годишна възраст. В същото време повече от половината фермери в Европа са над 55 години.
В България ситуацията е сходна. По данни, цитиращи Евростат, младите фермери у нас са около 14% от всички земеделски производители, докато над половината стопани са на възраст над 60 години. Средната възраст на фермерите в страната е приблизително 60 години.
Защо младите не искат да стават фермери
Една от основните причини е ниската рентабилност, особено при малките стопанства. През последните години разходите за торове, горива, фуражи, техника и работна ръка се увеличиха значително, докато цените на част от земеделската продукция започнаха да се понижават.
Според данни на Евростат през първото тримесечие на 2024 г. средната цена на селскостопанската продукция в ЕС е спаднала с 6%, а България е сред страните с най-сериозен спад – около 18%. Особено силно поевтиняване има при зърнените култури, млякото и зеленчуците.
Много млади хора виждат в земеделието тежък труд с несигурни доходи, зависимост от времето, пазара и администрацията. Достъпът до земя също остава сериозен проблем. Европейски анализи определят липсата на достъпна земеделска земя като една от най-големите пречки пред новите фермери.
Към това се добавят и климатичните промени. Суши, градушки, проливни дъждове и екстремни температури все по-често водят до щети по реколтата и правят сектора по-рисков.
Малките ферми изчезват
В целия Европейски съюз се наблюдава концентрация на земеделието в по-големи стопанства. За последните 15 години Европа е загубила почти 2 милиона ферми, основно малки семейни стопанства.
Тази тенденция се усеща силно и в България. След влизането в ЕС голяма част от дребните производители постепенно прекратиха дейността си или бяха погълнати от по-големи структури. Така земеделието става все по-капиталоемко и трудно достъпно за млади хора без сериозен финансов ресурс.
Има ли шанс тенденцията да се обърне
Въпреки негативните процеси експертите смятат, че земеделието все още може да стане привлекателно за младите хора, ако секторът се модернизира и стане по-печеливш.
Европейският съюз вече поставя обновяването на поколенията като ключов приоритет в Общата селскостопанска политика за периода 2023–2027 г. Предвидени са субсидии, стартова помощ, преференциални кредити и специални програми за млади фермери.
Според анализи бъдещето е в модерното и технологично земеделие – използване на дронове, GPS системи, автоматизация, изкуствен интелект и дигитално управление на стопанствата. Технологиите могат да намалят разходите и нуждата от тежък физически труд, което прави сектора по-привлекателен за младите поколения.
Допълнителен потенциал има и в биоземеделието, директните продажби, фермерските пазари и производството на храни с висока добавена стойност. Все повече млади хора търсят възможност да развиват малки семейни ферми, свързани с местни продукти, устойчиво производство и къси вериги на доставка.
Земеделието има нужда от ново поколение
Експертите предупреждават, че без млади фермери европейското земеделие ще се изправи пред сериозен риск от недостиг на работна ръка и обезлюдяване на селските райони. Затова следващите години ще бъдат решаващи за това дали секторът ще успее да се модернизира и да върне интереса на младите хора към фермерството.
