Кирил Вътев: Българската продукция остава без път до пазара

Българските производители могат да имат добра реколта и въпреки това да не успеят да я реализират. Основната причина е липсата на достатъчно развита логистична и пазарна инфраструктура, заяви бившият министър на земеделието и храните Кирил Вътев в ефира на NOVA.

По думите му през 2026 г. реколтата от плодове и зеленчуци е изобилна, но голяма част от продукцията трудно достига до търговската мрежа. Същевременно на пазара продължават да навлизат вносни стоки, с които отделните малки производители трудно могат да се конкурират.

„Българската продукция си отива“, предупреди Вътев, насочвайки вниманието към проблемите между прибирането на реколтата и достигането ѝ до крайния потребител.

Добрата реколта не гарантира успешни продажби

Предходният сезон беше белязан от измръзвания и загуби при част от плодовете и зеленчуците. През тази година обаче ситуацията е различна – продукция има, но производителите срещат затруднения при нейното пласиране.

Проблемът не е единствено в самото производство. След прибирането на реколтата са необходими сортиране, калибриране, охлаждане, съхранение, опаковане, транспорт и договаряне с купувачите.

Когато тези дейности не са организирани, стопаните са принудени да търсят купувач в кратък срок. Това отслабва позицията им при договарянето и увеличава риска част от продукцията да бъде продадена на ниска цена или изобщо да не намери пазар.

Най-силно са засегнати плодовете и зеленчуците с кратък срок за реализация. При тях дори няколко дни забавяне могат да доведат до влошаване на качеството и пазарната стойност.

Липсва връзката между производителя и пазара

Според Кирил Вътев основният дефицит е липсата на логистична пазарна инфраструктура, която да свърже земеделските стопанства с търговците, преработвателите и потребителите.

Такава инфраструктура не се изчерпва със складове и транспорт. Тя включва още:

• центрове за събиране и охлаждане на продукцията;
• сортировъчни и пакетиращи бази;
• хладилни и обикновени складове;
• предварително договорени количества и графици за доставка;
• общи стандарти за качество;
• проследимост на произхода;
• информация за търсените количества и цени;
• достъп до преработвателни предприятия;
• професионално договаряне с търговските вериги.

Когато всеки стопанин продава самостоятелно сравнително малки и нееднородни количества, той трудно може да гарантира регулярни доставки. За големите купувачи обаче постоянството в обемите и качеството е толкова важно, колкото и цената.

Малките производители имат най-голяма нужда от коопериране

В България от години се говори за създаване на силни земеделски кооперативи и организации на производители, но реалните резултати остават ограничени, коментира Вътев.

Големите стопанства могат самостоятелно да осигурят техника, складове, транспорт и достатъчни количества за директни преговори с търговци и преработватели. Малките производители рядко разполагат с подобна възможност.

Затова именно те трябва да бъдат основният фокус на политиките за коопериране, смята бившият министър.

Обединяването не означава земеделците да загубят собствеността или самостоятелността си. Чрез обща организация те могат да събират продукцията, да използват споделена база, да планират количествата и да договарят по-добри условия.

Какво може да промени една работеща организация на производители

Кооперирането може да улесни реализацията на българската продукция, когато организацията извършва реална стопанска дейност, а не съществува единствено формално.

Работещото обединение би могло да:

• събира продукцията от няколко стопанства;
• уеднаквява изискванията за качество;
• организира сортиране и пакетиране;
• осигурява общ транспорт;
• поддържа хладилна или складова база;
• договаря количества и цени;
• търси клиенти извън местния пазар;
• насочва нестандартната продукция към преработка;
• планира производството според търсенето.

Така вместо десетки малки стопани да водят отделни преговори, организацията може да предложи голяма и предвидима доставка.

Това би подобрило позицията на производителите, но не гарантира автоматично по-високи цени. Необходими са професионално управление, доверие между участниците и ясни правила за разпределяне на разходите и приходите.

Вносът поставя допълнителен натиск върху местната продукция

Кирил Вътев свързва затруднената реализация на българската продукция и с наличието на вносни плодове и зеленчуци.

Вносът сам по себе си е част от единния европейски пазар и не може да бъде разглеждан като единствената причина за проблемите. Той обаче може да засили натиска през периоди, когато местната реколта излиза на пазара в големи количества.

Вносните доставчици често предлагат предварително договорени обеми, стандартизирано качество, готова опаковка и редовен график. Ако българските производители не могат да осигурят същата организация, търговците могат да предпочетат по-предвидимата доставка, дори когато местна продукция има.

Следователно конкуренцията не се води само чрез производствената цена. Значение имат още логистиката, количествата, качеството, опаковката и сигурността на доставките.

Сивият сектор пречи на лоялната конкуренция

Като друг ключов проблем Вътев посочи сивия сектор. Нерегламентираните продажби и различното спазване на данъчните, трудовите и производствените изисквания поставят коректните стопанства в неравностойно положение.

Производител, който плаща осигуровки, спазва изискванията за безопасност, води необходимата документация и декларира приходите си, има по-високи разходи от участник, който работи изцяло или частично извън правилата.

Според Вътев държавният контрол не може самостоятелно да обхване всички нарушения. Затова той предлага да има законова възможност за по-силен самоконтрол между конкурентите и браншовите участници.

Подобен модел обаче трябва да бъде ясно регламентиран. Необходими са процедури за подаване и проверяване на сигнали, защита от злоупотреби и точно разпределение на отговорностите между държавните институции и браншовите организации.

Поскъпването не започва непременно от фермата

Вътев заяви, че наблюдаваното увеличение на цените на храните не идва от производителите, а се натрупва в търговската част на веригата.

Това е негова оценка, а не универсален извод за всички продукти и търговски канали. Крайната цена може да се влияе от изкупната стойност, транспорта, сортирането, загубите, опаковката, преработката, енергията, труда, наемите, данъците и търговската надценка.

За да се установи къде точно се формира поскъпването, е необходима сравнима информация за цените по цялата верига – от стопанството до магазина.

Само наблюдението на цената на рафта не показва каква сума е получил производителят и какви разходи са направени след изкупуването на продукцията.

Електронният регистър ще е полезен само с надеждни данни

Бившият земеделски министър определи идеята за електронен регистър на цените на храните като добра, но подчерта, че решаващо значение ще има начинът, по който информацията се събира и обработва.

Един регистър би могъл да подобри прозрачността, ако съдържа съпоставими данни за:

• изкупните цени при производителя;
• цените на едро;
• доставните цени към магазините;
• редовните цени на дребно;
• временните промоционални цени;
• произхода, качеството и разфасовката на продукта;
• периода и региона, за които се отнася информацията.

Без ясна методика могат да бъдат сравнявани продукти с различно качество, произход, опаковка или търговски условия. Това би създало погрешна представа за надценките и движението на цените.

Контролът в магазините остава важен

Според Вътев най-важен е контролът на мястото, където храните достигат до потребителите.

Проверките трябва да установяват не само обявените цени, но и коректността на информацията за произхода, грамажа, промоциите и търговските практики.

Отделен въпрос е защо продукт от една и съща марка и със същия грамаж понякога се продава по-скъпо в България, отколкото в друга държава. Подобно сравнение изисква да се отчетат различията в данъчната тежест, транспортните разходи, договорите с доставчиците, пазарния обем и конкуренцията.

Ценовата разлика сама по себе си не доказва нарушение, но може да бъде основание за по-подробен анализ.

„Справедливата цена“ няма еднозначна формула

Кирил Вътев изрази резерви към понятието „справедлива цена“, тъй като то няма единна и общоприета икономическа стойност.

За производителя справедлива би била цена, която покрива себестойността и осигурява доход за продължаване на дейността. За потребителя тя трябва да бъде достъпна. За търговеца цената трябва да покрива разходите, загубите и необходимата печалба.

Тези интереси невинаги съвпадат.

Подобен е и въпросът със „свръхпечалбата“. Вътев посочи, че не му е известно да има общо регламентирана норма на печалба, над която всяка търговска дейност автоматично да се определя като неправомерна.

Контролът върху конкуренцията, злоупотребата с господстващо положение и нелоялните търговски практики е различен от административното определяне на допустим размер на печалбата.

Проблемът не е липсата на продукция, а липсата на организация

Изказването на Кирил Вътев насочва вниманието към структурен проблем – земеделската продукция може да бъде произведена, но без организация след полето част от нейната стойност се губи.

За подобряване на реализацията на българската продукция са необходими едновременно складова и хладилна база, коопериране, предварително договаряне, контрол върху нелоялните практики и прозрачност по веригата.

Без такива механизми добрата реколта може да се превърне в проблем за самите производители. Голямото предлагане за кратък период понижава изкупните цени, а липсата на съхранение принуждава стопаните да продават бързо.

Затова устойчивото решение не е само в увеличаването на производството. Необходимо е изграждане на цялата система, която отвежда храната от стопанството до пазара при предвидими условия за производителя, търговеца и потребителя.