Краят на март винаги е бил повратен момент за българските зърнопроизводители, но тази година значението му е още по-осезаемо. След по-влажна зима и променливо начало на пролетта, в много райони на страната – особено в Северна България – влизането в полето се забави. Сега обаче условията постепенно се подобряват и това поставя фермерите в ситуация, в която всяко решение има тежест.

На практика започва онзи кратък прозорец, в който трябва да се навакса изоставането и да се положи основата на добива.

Първото, което се вижда ясно на полето, е, че част от посевите вече „огладняват“. Зимната пшеница и ечемикът влизат във фази, в които нуждата от азот рязко нараства. В стопанствата, където подхранването е забавено, растенията изостават в развитието си, а това пряко ще се отрази на добива. Именно затова в момента основният фокус е върху навременното азотно торене – при наличие на влага в почвата ефектът от него ще бъде максимален.

Паралелно с това започва и активната подготовка за пролетните култури. В Южна България вече се сее пролетен ечемик, овес и бобови култури, докато в по-хладните райони фермерите изчакват почвата да се затопли достатъчно. Практиката показва, че прибързаната сеитба в студена и влажна почва често носи повече проблеми, отколкото ползи – затова опитните производители тази година залагат на правилния момент, а не на календара.

Рапицата също изисква внимание. В много полета тя вече навлиза в бутонизация, а това е последният момент за основно подхранване с азот. Тук компромиси няма – пропуснато торене означава директна загуба на потенциал.

С напредването на пролетта започват да се появяват и първите реални рискове от плевели и болести. Дивият овес, райграсът и широколистните плевели вече се конкурират активно с културите, особено в по-гъстите посеви. В същото време по-топлото време създава условия за развитие на болести като жълта ръжда и септориоза. Именно затова този период е ключов не само за подхранване, но и за навременна растителна защита.

При добре развити посеви се появява и друг риск – полягането. В стопанствата с по-интензивно торене все по-често се прилагат растежни регулатори, за да се запази стабилността на растенията и да се избегнат загуби при по-късни валежи и ветрове.

Не по-малко важен остава и въпросът с почвените обработки. Там, където условията позволяват, обработените с оран площи просъхват по-бързо, което дава предимство при подготовката за сеитба. При минималните обработки влагата се задържа по-дълго – нещо, което тази година може да се окаже както плюс, така и ограничение.

Всичко това се случва на фона на по-високи разходи за торове, горива и услуги. Това прави всяко решение още по-важно – защото грешките вече струват повече.

В крайна сметка, краят на март не е просто пореден етап от сезона. Това е моментът, в който се очертава посоката на реколтата. Българските условия рядко позволяват работа „по учебник“, затова и най-успешни ще бъдат онези фермери, които се адаптират бързо към реалната ситуация на полето.

И тази година правилото остава същото: не календарът определя работата, а земята.