Световните цени на храните достигнаха най-високото си ниво от ноември 2022 г.

Световните цени на храните се повишиха с 1,9% през август и достигнаха 133,3 пункта. Това е най-високата стойност на индекса на ФАО от ноември 2022 г.

Поскъпването обхваща всички основни групи храни, наблюдавани от организацията. Най-силен месечен ръст е отчетен при захарта, следвана от млечните продукти и зърното.

Индексът на ФАО се повиши с 1,9%

Индексът на цените на храните достигна средно 133,3 пункта през август 2026 г. През юли ревизираната му стойност беше 130,8 пункта.

Спрямо август 2025 г. показателят е нараснал с 2,5%. Индексът проследява международните котировки на основни хранителни суровини.

В него са включени зърнени култури, растителни масла, млечни продукти, месо и захар. Показателят не измерва директно цените в магазините.

Главният икономист на ФАО Максимо Тореро определи повишението като предупреждение за завръщаща се рискова премия. Климатичните сътресения и нарушените търговски потоци засилват несигурността около доставките.

Захарта поскъпна с близо 12%

Индексът на захарта отбеляза най-голямото увеличение през август. Цените се повишиха с 11,9% спрямо предходния месец.

Сред причините са очакванията за по-ниски добиви от захарно цвекло в Европейския съюз. Неблагоприятните метеорологични условия засегнаха перспективите пред производството.

Пазарът отчита и рисковете от Ел Ниньо за основните производители в Азия. Допълнителен фактор е по-слабото производство на захар в Бразилия.

Индия също обяви безмитен внос на сурова захар. Решението показва нарастваща необходимост от допълнителни доставки за вътрешния пазар.

Пшеницата е с 15% по-скъпа на годишна база

Индексът на зърнените култури на ФАО се повиши с 2,2% спрямо юли. Всички основни групи зърно отчетоха по-високи международни цени.

Световните котировки на пшеницата нараснаха с 2,6% през август. Те останаха с 15% над равнището от същия месец на 2025 г.

Натискът идва от затруднената износна логистика в Черноморския регион. Горещото и сухо време в Европа допълнително влоши производствените перспективи.

По-слабият американски долар също подкрепи международните цени на пшеницата. Въздействието върху отделните пазари обаче зависи от валутните курсове и транспортните разходи.

Царевицата също продължи нагоре

Световните цени на царевицата се повишиха с 2,5% спрямо юли. Пазарът реагира на опасенията за добивите в части от Съединените щати.

Перспективите за производството в Европейския съюз също продължават да се влошават. Силно търсене има от фуражната индустрия и производителите на етанол.

Затварянето на Ормузкия пролив нарушава доставките на важни ресурси за земеделието. Затрудненията при украинския износ допълнително подкрепят котировките.

Индексът на цените на ориза се повиши с 0,5%. Причината е устойчивото търсене от купувачи в Азия и Африка.

Палмовото и соевото масло подкрепиха индекса

Индексът на растителните масла нарасна с 1,1% спрямо юли. Повишението отразява по-скъпите палмово и соево масло.

Търсенето на внос остава силно, а времето поражда опасения за Югоизточна Азия. Условията, свързани с Ел Ниньо, могат да ограничат производствените перспективи.

Цените на рапичното и слънчогледовото масло обаче леко се понижиха. Пазарът очаква достатъчно предлагане през следващата година.

Така общото повишение при растителните масла не обхваща всички продукти. Движението се определя основно от палмовото и соевото масло.

Месото и млечните продукти също поскъпнаха

Индексът на месото се повиши с 1% през август. По-високи цени са отчетени при птичето, свинското и овчето месо.

Горещото време в Европейския съюз е забавило растежа на свинете. Това е сред основните фактори за повишението при свинското месо.

Международните цени на говеждото месо обаче се понижиха. Китайските квоти засилиха конкуренцията между износителите от Бразилия и Австралия.

Млечните продукти поскъпнаха средно с 2,3% спрямо юли. Основна причина са намаляващите доставки на мляко в Европейския съюз.

Продължителните горещини и сухото време ограничиха производството в някои европейски райони. Това засили натиска върху международните котировки.

Световната зърнена реколта остава втората най-голяма досега

ФАО намали прогнозата си за световното производство на зърно с 3,4 милиона тона спрямо юли. Новата оценка е 2,980 милиарда тона през 2026 г.

Това количество е с 61,1 милиона тона под реколтата от 2025 г. Годишното понижение възлиза на 2%.

Въпреки очаквания спад, реколтата ще бъде втората най-голяма в историята. Основната корекция надолу е свързана с производството на царевица.

Прогнозата за световната царевична реколта е намалена до 1,309 милиарда тона. Причината са влошените перспективи във Франция и Полша.

По-добрите от очакваното добиви в Аржентина и Бразилия не компенсират напълно европейските загуби. По-малки корекции надолу са направени за Индия и Парагвай.

Прогнозата за пшеницата беше повишена

ФАО увеличи прогнозата за световното производство на пшеница с 4,2 милиона тона. Очакваното количество вече достига 810,7 милиона тона.

Производството остава с 3,8% под резултата от 2025 г. Въпреки това реколтата би била втората най-голяма досега.

Световното производство на ориз се прогнозира на 553,1 милиона тона. Това представлява спад от 1,9% спрямо рекордното предходно равнище.

ФАО очаква световните запаси от зърно да достигнат 947,2 милиона тона през 2027 г. Съотношението между запасите и потреблението се оценява на 31,6%.

Този показател все още сочи сравнително комфортно глобално предлагане в исторически план. Рисковете обаче остават свързани с времето, конфликтите и търговската логистика.

Източник: Организация на ООН за прехрана и земеделие – ФАО

Прочети още..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *