Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Световните борси и пазари остават силно повлияни от международната политическа обстановка, което води до рязък спад при цените и от двете страни на океана.

В Париж, борсовият спад е под влиянието на Чикаго, където негативния процес е много по-ясно изразен. Фондовете масово продават пшеница и царевица през Атлантическия океан след публикуването от USDA на първите баланси в САЩ за 2025 г., и поради новите данъците за Мексико и Канада, наложени от Доналд Тръмп.

В допълнение, резкия спад в курса евро/долар и увеличението на оценките за австралийското производство на пшеница също натежават на пазара в САЩ, в контекста на значителна наличност за износ, особено към тихоокеанската зона.

В страната, „Украинската помощ“ най-вероятно ще остане в историята. “Тя изтече а няма правна рамка от Европейската комисия за тази помощ”, съобщи пред Комисията по земеделието, храните и горите аграрния министър Георги Тахов.

Според него, щом на европейско ниво не е заложена подобна помощ, и министерството няма правно основание за залагане на близо 350 млн. лева за Украинска помощ в бюджета.

“Ние реално искахме нейното продължение през Министерство на земеделието и храните (МЗХ), защото разсъждавахме, че е по-добре да поискаме, да бъде бюджетирано, да видим дали ще бъде продължена помощта. Но тя вече не е продължена, така че вече нямаме правно основание”, завърши Тахов.

Повече светлина по въпроса дойде и с новината, че България няма да получи втория транш по Националния план за възстановяване и устойчивост в размер на 653 млн. евро. Новината съобщи пред медиите вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, който отговаря и за европейските фондове.

Това автоматично означава, че повече от половината от проектите по този план (които така и не стартираха), пропадат поради несъстоятелността на местните органи да организират средствата, отпуснати от ЕК за компенсиране на щетите от Ковид-19 и войната в Украйна.

В Европа, цените на пшеницата отчетоха нов спад, подобно на случващото се при американските цени. През периода, майският договор на Euronext в един момент достигна най-ниското си ниво от 3 месеца, тествайки зоната от 221 евро/тон (фиг.1).

Администрацията на река Долен Дунав ще бъде приватизирана и Румъния ще загуби контрол над устията на река Дунав, които са стратегически точки в износа и транзита на зърнени култури, твърди местния анализатор Чезар Георге. Администрацията, която сега функционира като управляващо дружество, ще стане частна компания, която ще бъде поета от унгарци и австрийци, обясни Георге. Земеделският експерт твърди, че дружеството е на загуба, което би довело до приватизация.

„По този начин Унгария и Австрия ще имат достъп до нашите активи, до нашия Дунав, до нашите морски устия и до устията на Дунав. Те ще диктуват тарифите в речното корабоплаване, кой влиза, как влиза, защо и по какъв начин“, завърши той.

През океана, изправени пред силна несигурност относно потоците и търговската дейност, цените в Чикаго през периода влязоха в низходящ тренд. Фондовете увеличават продажбите, като по този начин утежняват допълнително спада в цените (фиг.2).

С началото на новата седмица влязоха в сила и нови мита върху китайски, мексикански и канадски продукти. Указът, подписан ден по-рано от американския президент, налага незабавното въвеждане на мита от 20% върху вносните от Китай продукти, пристигащи в САЩ. Канадските и мексиканските продукти също ще бъдат облагани с 25% с изключение на въглеводородите, които ще бъдат облагани с 10%.

Засегнатите страни веднага обявиха ответни мерки. Китай обяви въвеждането на нови мита върху американската пшеница, царевица, памук и пилета, внасяни от САЩ. Соргото, соята, свинското, говеждото и други селскостопански продукти също ще бъдат обложени с допълнителен данък от 10%. Канада се закани с 25% мита за американските стоки. Предвид настоящата ситуация, всички страни обмислят нови преговори в най-къс срок.

В региона на Черно море, Русия нанесе ракетен удар по пристанищната инфраструктура на Одеса на 1 март. При удара са повредени два цивилни кораба, натоварени със зърно, но според украинските власти щетите са ограничени.

„Въпреки бомбардировките, украинският морски продоволствен коридор функционира. Вече са обработени 106 милиона тона товари, от които почти 70 милиона тона са зърнени храни. Това са 4000 кораба, които доставяха нашите селскостопански продукти до страни в Африка, Азия и Европа“, каза Олексий Кулеба, вицепремиер по възстановяването и министър на териториалното развитие в Украйна.

А Кремъл обмисля да въведе квоти за износ на калиеви торове от второто тримесечие на 2025 г., за да задоволи вътрешните нужди от NPK торове, според официалните власти.

Пазарни експерти прогнозират че ако се приемат, предложените руски квоти могат да повишат световните цени, поради намалени доставки. Освен това, тази политика би могла да засили позицията на руските фермери, като им осигури стабилно снабдяване с торове и да предизвика преразпределение на експортните потоци, потенциално облагодетелствайки други големи производители като Канада.