Швеция започна продажба на свинско месо от животни, хранени без соя

Швеция направи нова стъпка към намаляване на зависимостта от вносна соя във фуражите. На пазара вече се предлага свинско месо от животни, отглеждани с алтернативни протеинови източници. Експериментът показва, че соевият шрот може да бъде заменен, без това непременно да се отрази на растежа на свинете и качеството на месото.

Първото представяне на продукцията се е състояло през септември 2026 г. в ресторант на хотел Gothia Towers в Гьотеборг. След това месото е включено в търговските продажби. Проектът е реализиран по инициатива на Axfoundation с участието на специалисти по хранене на селскостопански животни.

Основната цел е да се установи дали местни суровини могат да заменят вносната соя в дажбите. Изследването обхваща растежа на животните, качеството на продукцията и възможностите за по-устойчиво производство на фуражи.

Свине без соя във фуража: какви са резултатите?

В изпитването са включени 18 свине, хранени с дажби без соя. Вместо традиционния соев шрот са използвани местно произведени зърнени култури, полски боб, странични продукти от земеделската преработка и микопротеин.

Микопротеинът представлява протеинова суровина, получена чрез ферментация с помощта на гъбни микроорганизми.

Резултатите от експеримента не показват статистически значими разлики в растежа на животните спрямо традиционното хранене. Не са установени и съществени отклонения в качеството на свинското месо.

Отчетени са обаче известни различия във вкусовите характеристики на отделни разфасовки. При свинските котлети например е установен по-изразен вкус с ядкови нотки.

Тези резултати показват възможност за замяна на соята при конкретните условия на изпитването. Малкият брой животни обаче не позволява категорични заключения за всички производствени системи.

За по-широкото приложение на подобни дажби ще бъдат необходими допълнителни изпитвания при различни условия на отглеждане.

Микопротеинът като алтернатива на соевия шрот

Една от най-интересните особености на проекта е използването на микопротеин, произведен от странични продукти на дървообработващата промишленост. В конкретния случай суровината е получена чрез ферментация на захари, извлечени от отпадъчни материали от дъскорезници.

Технологията позволява вещества, които обичайно остават като страничен продукт от промишлената дейност, да бъдат използвани за производство на протеин.

Получената суровина може да участва във формулирането на комбинирани фуражи, когато отговаря на необходимите хранителни и санитарни изисквания. Това създава възможност за намаляване на зависимостта от растителни протеинови култури, които изискват допълнителни земеделски площи.

Същевременно производството на микопротеин не е напълно независимо от ресурси. Необходими са енергия, подходящи производствени съоръжения и постоянни доставки на суровини.

Затова действителните икономически и екологични предимства трябва да се оценяват спрямо конкретната технология.

Защо соята е толкова важна в храненето на свинете?

Соевият шрот е сред основните протеинови компоненти в комбинираните фуражи за свине.

Широкото му приложение се дължи на високото съдържание на протеин и благоприятния аминокиселинен състав.

Особено важно е осигуряването на достатъчно количество усвоим лизин, който има съществена роля за растежа и развитието на мускулната тъкан.

Замяната на соевия шрот не означава просто включване на друга суровина със сходно съдържание на суров протеин.

Необходимо е да се отчетат усвоимостта на аминокиселините, енергийната стойност, съдържанието на влакнини и възможните антинутриционни вещества. При използването на полски боб например трябва да се вземат предвид сортовите особености и допустимото участие в дажбата.

Същото важи за новите протеинови източници, включително микопротеина.

Ефективността на храненето зависи от баланса на цялата дажба, а не само от замяната на един фуражен компонент.

Изпитванията обхващат и птицевъдството и рибовъдството

Шведският проект не се ограничава до свиневъдството. Подобни фуражни решения са изпитвани и при други селскостопански животни. В рибовъдството са използвани дажби с микопротеин, протеин от насекоми и протеин от миди.

По данни от проекта приблизително 7 тона дъгова пъстърва, отгледана с подобни фуражи, са достигнали до търговската мрежа.

Изпитвания са проведени и при бройлери и кокошки носачки. Получените птиче месо и яйца също са предложени на потребителите.

Резултатите обаче не са еднакви при всички животни. При част от бройлерите е отчетен по-бавен от очаквания растеж. Причините за това все още се изследват.

Този резултат показва, че успешната замяна на соята при един животински вид не гарантира същата ефективност при друг.

Хранителните потребности, храносмилателните особености и производствените показатели изискват различен подход при съставянето на фуражите.

Недостатъчното производство ограничава новите фуражни технологии

Въпреки положителните резултати при свинете, широкото приложение на микопротеина все още среща сериозни затруднения.

Основният проблем е ограниченият производствен капацитет. Недостатъчните наличности от тази суровина дори са наложили намаляване на броя животни в някои от изпитванията.

Това показва, че технологичната възможност за производство на алтернативен протеин все още не означава готовност за масовото му използване. За промишленото производство на комбинирани фуражи е необходимо постоянно снабдяване с големи количества суровини.

От значение са също тяхната цена, хранителна стойност, еднородност и съответствие с нормативните изисквания.

Без надеждна производствена и доставна система подобни протеинови източници трудно могат да заменят значителна част от традиционните фуражни компоненти.

Какво означава този опит за българското животновъдство?

За свиневъдството в България резултатите от шведския проект представляват интерес най-вече заради възможностите за разнообразяване на протеиновите източници.

Цената на комбинираните фуражи е съществен фактор за себестойността на животинската продукция. Затова всяка технологично обоснована възможност за оптимизиране на дажбите заслужава внимание. Българските производители разполагат с потенциал за използване на различни местни фуражни суровини, включително зърнени и зърнено-бобови култури.

Тяхното приложение обаче трябва да бъде съобразено с хранителните потребности на животните и реалната икономическа ефективност. При замяната на соевия шрот най-важно остава да не се допуска влошаване на прираста, оползотворяването на фуража и здравословното състояние на свинете.

Необходимо е също да се оценява цената на единица усвоим протеин, а не само покупната цена на отделната суровина.

Шведският експеримент показва, че производството на свинско месо без соя във фуража е технически възможно при определени условия.

Той обаче не доказва, че подобно хранене е по-евтино или икономически по-изгодно от традиционните дажби.

Ще намали ли Европа зависимостта си от вносната соя?

Организаторите на проекта планират да представят резултатите пред представители на европейските институции и фуражната индустрия.

Сред основните обсъждани възможности са разширяването на местното производство на протеинови суровини и подобряването на проследимостта във фуражните вериги.

Целта е постепенно да се намали зависимостта от вносни протеинови компоненти, без да се компрометира ефективността на животновъдството.

Засега микопротеинът остава перспективна, но ограничено достъпна суровина.

Резултатите от Швеция показват, че алтернативите на соевия шрот могат да намерят приложение в практиката. За масовото им въвеждане обаче ще бъдат решаващи производственият капацитет, цената и доказаната хранителна ефективност.