Черноморската пшеница падна до 13-месечно дъно: Какви са причините и пазарните тенденции?

Цените на пшеницата в Черноморския регион бележат сериозен спад, достигайки най-ниското си ниво от 13 месеца насам. Според данните на S&P Global Platts, индексът за септемврийски доставки е паднал до 225,5 долара/тон FOB (най-ниска стойност от юни 2025 г. насам).

Въпреки сериозните предизвикателства пред логистиката и сигурността, пазарът остава под силен натиск. Какво точно се случва на зърнения пазар в Черно море и какви са прогнозите?

Основни фактори за срива на цените са:

Слабо търсене и липса на купувачи

Основният двигател на ниските цени не са само логистичните затруднения, а слабото търсене на внос. На практика купувачите на база FOB липсват на пазара, а корабособствениците избягват пристанищата в Украйна и Русия поради високите рискове за сигурността.

Логистични и транспортни затруднения

• Намалени посещения на кораби: Атаките срещу пристанищната инфраструктура и търговското корабоплаване доведоха до рязък спад на морския трафик в Черно море.
• Дунавски пристанища под напрежение: Търговската активност се пренасочи към пристанищата Измаил и Рени, но ниските нива на река Дунав ограничават максимално допустимото газене на плавателните съдове.
• Високи транспортни разходи: Превозът на украинска пшеница до Египет с крайбрежни кораби достигна 60 долара/тон, което допълнително утежнява сделките.

Ситуацията на ключовите пазари в региона

• Турция: Благодарение на рекордната си вътрешна реколта, страната практически няма нужда от внос, с изключение на специфични количества пшеница с високо съдържание на протеини.
• Египет: През юли вносът на пшеница в страната се срина с 57,6% на годишна база до 306 000 метрични тона. Причините са големите вътрешни запаси, скъпият транспорт и проблемите с доставките от Черно море.

Как се справят Румъния и България?

За разлика от Украйна и Русия, пазарите в Румъния и България показват по-добра стабилност. През юли пшеницата FOB от двете държави се търгуваше със средна премия от 21,76 долара/тон спрямо украинската и руската. Това се дължи на:

• Успешното изпълнение на експортни договори;
• Активно участие в международни търгове.

Въпреки това, местните търговци остават предпазливи. Оценките сочат, че 40–50% от реколтата може да бъде класифицирана като фуражна пшеница, което ограничава наличните обеми с високо хлебно качество.

Комбинацията от слабо международно търсене, високи транспортни разходи и нарушени експортни маршрути продължава да диктува условията на Черноморския пазар на пшеница. Въпреки непрекъснатите рискове за сигурността, именно липсата на активни купувачи остава водещият фактор за понижението на индекса Platts.