Екстремното време нанесе до 17 млрд. евро щети на земеделието в ЕС

Горещините, продължителната суша и горските пожари през лятото са причинили щети за между 14 и 17 млрд. евро на селското стопанство в Европейския съюз. Предварителната оценка беше представена от европейския комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен след среща на земеделските министри в Брюксел.

Посочените стойности все още не са окончателни. Пълният размер на загубите ще може да бъде определен след приключването на прибирането на реколтата и обобщаването на данните от държавите членки.

Екстремните условия са засегнали най-силно летните култури, пасищата и производството на фуражи. Наред с преките загуби на добиви фермерите са изправени пред по-високи разходи за изхранване на животните и необходимост от допълнителни инвестиции във водоснабдяване и напояване.

Летните култури понесоха най-силния удар

В началото на годината условията за земеделското производство в много части на Европа бяха относително благоприятни. Обстановката обаче се промени рязко след продължителните горещини и недостига на валежи през лятото.

В редица райони температурите многократно надхвърлиха 35 градуса, а почвената влага намаля до критични равнища. Това ускори развитието и преждевременното узряване на растенията, като съкрати периодите за цъфтеж, наливане на зърното и формиране на клубени и кореноплоди.

Най-силно засегнати са културите, които през лятото все още са се намирали в решаващи фази от развитието си. Сред тях са царевицата, соята, картофите и захарното цвекло.

Оценките на Съвместния изследователски център на Европейската комисия показват, че средните добиви от соя в ЕС може да бъдат с около 15% под средното за последните пет години. При царевицата за зелена маса понижението се оценява на 14%, при зърнената царевица – на 8%, при картофите – на 7%, а при захарното цвекло – на 11%.

В най-тежко засегнатите райони част от полетата са пострадали до степен, при която прибирането на реколтата вече не е икономически оправдано.

Недостигът на трева притиска животновъдите

Загубите не се ограничават до растениевъдството. Продължителното сухо и горещо време е намалило растежа на тревата в пасищата и ливадите в голяма част от Западна и Централна Европа.

След сравнително доброто начало на сезона тревните площи са започнали бързо да изсъхват. На места растежът е спрял почти напълно, което е ограничило както пашата, така и възможностите за производство на сено и силаж за зимните месеци.

Допълнителен проблем е по-слабата реколта от царевица за зелена маса, която е важна част от храненето на едрия рогат добитък.

При недостиг на собствен фураж стопанствата са принудени да използват по-рано запасите, предназначени за зимата, или да купуват допълнителни количества от пазара. Това увеличава себестойността на млякото и месото и създава риск част от фермите да намалят броя на отглежданите животни.

Германия отчита с 7,3% по-малко зърно

Последиците от сушата вече се виждат в резултатите на отделни държави. В Германия производството на зърнени култури през 2026 г. се оценява на около 37,4 млн. тона – с 7,3% под нивото от предходната година.

Средният добив е намалял с 5,6% до 691 килограма от декар. Производството на зимна пшеница се очаква да достигне 20,2 млн. тона, което е спад с 10,4% спрямо 2025 г.

При зимната рапица прогнозираното количество е около 3,5 млн. тона, или с 11,5% по-малко на годишна база.

Метеорологичното въздействие се различава значително по региони. В Южна и Югозападна Германия царевицата е сред най-засегнатите култури, като на места растенията са останали слабо развити или не са образували кочани.

ЕС се нуждае от повече мощности за съхранение на вода

Според Кристоф Хансен европейското земеделие трябва да увеличи инвестициите в съхранението на вода и в по-ефективни напоителни технологии.

Сред възможните решения са изграждането и модернизирането на водоеми, подобряването на напоителната инфраструктура и по-широкото използване на прецизни системи. Те позволяват водата да се подава в точно определени количества и в подходящия момент според нуждите на растенията.

Целта не е просто да се използва повече вода, а наличният ресурс да бъде управляван по-ефективно. Това е особено важно в райони, където земеделието, населението, промишлеността и природните екосистеми разчитат на едни и същи ограничени водоизточници.

Управлението на водите вече е сред основните теми в дневния ред на Европейската комисия. Предвиждат се инициативи за подобряване на устойчивостта при суша и за намаляване на риска от недостиг на вода.

Само 12% от земеделската продукция е застрахована

Хансен постави и въпроса за недостатъчната застрахователна защита на европейските стопанства. По думите му едва около 12% от селскостопанската продукция в ЕС е застрахована срещу щети.

Комисарят се обяви за въвеждане на задължително застраховане на земеделското производство. Това е негова позиция в рамките на европейския дебат, а не вече прието задължение за фермерите.

Подобен механизъм би могъл да разпредели по-равномерно риска между производителите, застрахователите и публичните институции. Необходимо е обаче да бъдат уточнени обхватът на покритието, размерът на премиите и участието на държавите в подпомагането на застрахователните разходи.

Застраховането е важно и за достъпа до инвестиционно финансиране. Стопанство, което разполага с по-добра защита срещу климатични загуби, представлява по-нисък риск за банките и останалите финансови институции.

Загубите ще станат ясни след края на жътвата

Предварителната оценка от 14–17 млрд. евро показва мащаба на въздействието, но не представлява окончателен финансов баланс. Прибирането на някои култури продължава, а част от последиците за животновъдството ще се проявят през есента и зимата.

Към преките загуби от по-ниските добиви могат да се добавят разходите за закупуване на фуражи, възстановяване на трайни насаждения, ремонт на засегната инфраструктура и подготовка на площите за следващия сезон.

Състоянието на земеделието през 2026 г. показва, че извънредните климатични явления вече не могат да се разглеждат само като единични производствени затруднения. Те поставят все по-голям натиск върху доходите на фермерите, продоволствените вериги и публичните бюджети.

Затова европейският дебат постепенно се измества от компенсиране на вече настъпилите щети към инвестиции в превенция – по-добро управление на водите, устойчиви производствени практики, системи за ранно предупреждение и по-широко застрахователно покритие.