Къртиците са по-видими през есента: как да ограничим щетите без отрови

Пресните купчинки пръст и повдигнатите ивици по тревата често стават повече през есента. Това не означава непременно, че в двора внезапно са се появили множество къртици. Животните са активни през цялата година, но при влажна и мека почва изграждат повече плитки хранителни тунели, които се забелязват лесно на повърхността.

Къртиците рядко се хранят с корени, луковици или зеленчуци. Основната им храна са земните червеи, насекомите и техните ларви. Щетите по растенията обикновено са косвени – при прокопаването на тунелите корените могат да бъдат повдигнати, оголени и оставени без достатъчно контакт с почвата.

Защо през есента се появяват повече къртичини

Къртиците не изпадат в зимен сън и остават активни през всички сезони. Видимата им дейност обаче се променя според влажността и температурата на почвата.

След есенните валежи земята омеква и копаенето става по-лесно. Земните червеи и част от почвените безгръбначни се придвижват по-близо до повърхността, а къртиците ги следват и изграждат плитки хранителни проходи.

При суша, силна горещина или продължителен студ животните използват по-дълбоки тунели и присъствието им може да остане незабелязано. Според специалистите на Университета на Калифорния най-силна повърхностна активност обикновено се наблюдава след дъжд или напояване.

Първо се уверете, че причината е къртица

Къртиците често са обвинявани за щети, причинени от полевки и други гризачи.

Къртичата дейност обикновено оставя:

• заоблени купчинки от изтласкана почва;
• повдигнати ивици непосредствено под тревата;
• мрежа от плитки проходи;
• разместване на почвата около растенията.

Ако луковиците, корените или кората на младите растения са нагризани, по-вероятно е причината да е полевка или друг гризач. Къртицата е насекомоядна и обикновено не изяжда растителните части.

Не всяка къртичина изисква борба

Една къртица може да изгради разклонена мрежа от тунели и да създаде впечатление за голяма популация. Животните обикновено са териториални и живеят самостоятелно извън размножителния период.

Ако пораженията са ограничени, най-хуманният подход е да се възстановят засегнатите участъци и да се наблюдава дали активността ще продължи. В много случаи появата на повърхностни тунели е сезонна и постепенно намалява без допълнителна намеса.

Къртиците имат и положителна роля – разрохкват и аерират почвата и се хранят с част от почвените вредители. Затова пълното им премахване от голям двор невинаги е необходимо или постижимо.

Възстановете тунелите и наблюдавайте активността

Пресните купчини могат внимателно да се разнесат с гребло, а повдигнатата трева да се притисне обратно към почвата. Това помага на корените отново да установят контакт със земята и намалява риска от изсъхване.

Плитките проходи могат да бъдат притъпкани. След това участъкът се наблюдава през следващите едно-две денонощия. Ако отново бъде повдигнат, тунелът вероятно се използва активно.

Не е необходимо цялата тревна площ да се полива след всяка поява на къртичина. Прекомерното напояване поддържа почвата влажна и създава по-благоприятни условия за земните червеи и за прокопаването на нови повърхностни тунели.

Физическите бариери са най-подходящи за малки площи

Ако трябва да бъдат защитени отделна цветна леха, повдигната градина или зона с ценни растения, може да се използва здрава поцинкована мрежа с малки отвори.

При вертикална бариера мрежата трябва да бъде вкопана на приблизително 60 см, а долният ѝ край да бъде прегънат навън. Малка част се оставя и над повърхността. Мрежа само на 30–40 см не осигурява надеждна защита, защото къртиците използват и по-дълбоки постоянни тунели.

При нови повдигнати лехи мрежата може да се монтира по дъното преди насипването на почвата. Луковичните растения могат да бъдат поставени в специални кошници, които ограничават разместването им.

Бариерата не е практично решение за целия двор – поставянето ѝ е трудоемко, а упорито животно може да намери незатворен участък. Методът е най-подходящ за малки зони с висока стойност.

Работят ли ултразвуковите и вибриращите устройства

Ултразвуковите колчета, вибриращите устройства, въртящите се перки и бутилките, поставени в почвата, често се рекламират като хуманно решение. Научните изпитвания обаче не потвърждават надеждна и трайна ефективност.

Няма доказателства, че преместването на уредите през няколко седмици превръща метода в сигурна защита. Възможно е временно намаляване на активността в непосредствена близост, но къртицата може да продължи да използва други части от тунелната система.

Iowa State University определя звуковите, ултразвуковите и електромагнитните устройства като неефективни методи за контрол на къртици.

Рициновото масло има непостоянен ефект

Продуктите на основата на рициново масло могат временно да направят даден участък по-непривлекателен за къртиците. Резултатите от изпитванията обаче са противоречиви и ефективността може да се различава според вида на къртицата, почвата и количеството валежи.

Репелентът не премахва животното, а обикновено го насочва към друга част на двора или към съседен терен. След силен дъжд третирането може да се наложи да бъде повторено.

Ако се използва такъв продукт, трябва да бъде предназначен за приложение в градини и да се спазват указанията върху етикета. Домашни смеси с произволна концентрация не гарантират ефективност и могат да засегнат растенията или почвените организми.

Ментата и силните миризми не са надеждна защита

Засаждането на ароматни растения или поставянето на ментово масло в тунелите не е доказан начин за трайно прогонване на къртици.

Оцет, белина, нафталин, горива, препарати за отпушване и други агресивни вещества не трябва да се изливат в почвата. Те могат да увредят растенията, полезните почвени организми, домашните животни и подпочвените води.

Не трябва да се поставят и остри предмети, стъкло или други материали, които могат да наранят животни и хора.

Наводняването на тунелите не решава проблема

Наливането на вода в къртичините рядко е ефективно. Тунелните системи са разклонени, а животното може бързо да затвори част от прохода или да се оттегли към по-дълбока зона.

Методът изразходва значително количество вода, може да преовлажни почвата и да увреди растенията. След изсъхване на терена къртицата може отново да използва същия участък.

Не унищожавайте земните червеи

Обработването на цялата площ с инсектициди не е подходящ начин за справяне с къртиците. Дори когато някои ларви бъдат унищожени, в почвата остават земни червеи и други безгръбначни, с които животните се хранят.

Безразборното използване на препарати може да навреди на полезните организми и да наруши почвеното равновесие, без да прекрати прокопаването на тунели.

Препарати срещу почвени вредители трябва да се използват само когато конкретният вредител е установен и третирането е необходимо за защита на растенията, а не с цел прогонване на къртици.

Преместването не е толкова хуманно, колкото изглежда

Улавянето на жива къртица и освобождаването ѝ в гора или поле изглежда щадящо, но крие сериозни рискове. Животното попада в непозната територия, без установена система от тунели и източници на храна, и може да се сблъска с други къртици.

Залавянето и преместването на диви животни може да бъде ограничено и от местните правила. Ако пораженията са сериозни и физическите бариери не са приложими, най-разумно е да се потърси специалист, който използва разрешени методи и познава биологията на вида.

Какво действително можем да направим без отрови

Хуманното управление на проблема не означава обещание, че къртиците ще изчезнат за три дни. По-реалистичният подход включва:

• правилно определяне на животното;
• притъпкване и възстановяване на плитките тунели;
• наблюдение кои проходи се използват активно;
• избягване на прекомерното напояване;
• защита на малки ценни площи с дълбоки физически бариери;
• поставяне на мрежа под повдигнати лехи;
• приемане на ограничена сезонна активност, когато няма сериозни щети;
• търсене на професионална помощ при траен и мащабен проблем.

Няма универсален хуманен репелент, който надеждно да премахне къртиците от целия имот. Най-добрият резултат обикновено се постига чрез защита на уязвимите места и ограничаване на условията, които правят повърхностния слой особено привлекателен.