КОРИАНДЪР – ОТГЛЕЖДАНЕ И ОСОБЕНОСТИ

Кориандърът е студоустойчиво растение. Във фаза розетка издържа до -18°C. Той обича светлината и при засенчване се понижават добивите.

Кориандърът е взискателен към почвената и въздушна влага. Критични към влагата са фазите на бутонизация и цъфтеж. За високи добиви са нужни влажни условия на отглеждане.

Обича силните, добре аерирани почви. Най-подходящи са черноземите и наносните.

Кориандърът се засява обикновено след зимните-житни култури. След прибиране на предшественика се извършва дълбока оран на 25 см. Преди оранта се внася 15-20 кг Р2О5. Азотните торове се дават преди последната предсеитбена обработка.

Кориандърът се сее през есента или рано на пролет. Есенната сеитба се извършва през септември след последния дъжд. Така засетите растения прескачат летните засушавания. Пролетната сеитба се извършва до средата на март.

Посевната норма е 1-2 кг/дка. Сее се при междуредие от 15 до 45 см и дълбочина на сеитба 3-4 см. На по-слабо заплевелени площи се сее на по-малко междуредово разстояние.

През вегетацията се извършват окопавания в зависимост от плевелната растителност. При гъсти посеви и наличие на почвена кора рано напролет се бранува напречно.

От болестите с икономическа вреда е бактериозата, която е най-опасна по време на цъфтеж и узряване. Препоръчват се вегетативни пръскания и обеззаразяване на семената с регистрираните фунгициди.

Значителна щета нанася кориандъровият семеяд. При нападение семената се обгазяват. През вегетацията борбата се извежда срещу въсрастните насекоми с регистрираните инсектициди.

Семената на кориандъра узряват неравномерно и поради това се препоръчва разделно прибиране на реколтата. Първоначално растенията се окосяват във восъчна зрялост на семената от централните сенници. Изчаква се да изсъхнат 2-3 дни, след което се овършават.