Дания подготвя забрана за бързорастящите пилета и настоява за промени в целия ЕС

Дания обмисля забрана за отглеждането на бързорастящи пилета бройлери заради опасения относно хуманното отношение към животните. Правителството иска въпросът да бъде разгледан и на европейско ниво.

Инициативата беше обявена от датския министър на земеделието Кристиан Рабьерг Мадсен, съобщава AFP. Предложението идва след телевизионно разследване, разкрило предполагаеми нарушения при отглеждането на птици в голямо датско предприятие.

Дания иска да ограничи отглеждането на бързорастящи бройлери

Кристиан Рабьерг Мадсен заяви, че подкрепя въвеждането на национална забрана за така наречените „турбо пилета“. Това са бройлери, селектирани да достигат високо живо тегло за сравнително кратък период.

Според министъра подобна промяна трябва да бъде внимателно подготвена, преди да се пристъпи към конкретни действия.

„Искам да работя за национална забрана, но е ясно, че този въпрос трябва да бъде разгледан както от правна, така и от икономическа гледна точка, преди да можем да предприемем действия“, заяви той.

Към момента в Дания няма законова забрана за отглеждане на бързорастящи пилета. Предложението все още е на етап обсъждане и не представлява приета нормативна мярка. Датските власти проучват и възможностите темата да бъде включена в европейския дневен ред.

Телевизионно разследване разкри предполагаеми нарушения

Повод за засиления обществен дебат стана разследване на датската телевизия TV2.

Медията излъчи кадри, заснети със скрита камера в предприятие на един от големите производители на пилешко месо. Според телевизионния материал птиците са получавали само три часа тъмнина в рамките на денонощие.

Посочените в разследването изисквания предвиждат минимум шест часа тъмнина. Продължителността на светлинния период е важна за поведението, почивката и развитието на птиците. По-дългото осветление може да увеличи времето за хранене, но недостатъчната почивка поражда въпроси за условията на отглеждане.

След разпространението на кадрите министърът изрази недоволство от показаните практики.

„Изображенията, които виждаме, не отразяват нивото на хуманно отношение към животните, което искам да видя“, заяви Мадсен.

Всяка трета проверка завършва със санкции

Датският министър обърна внимание и на резултатите от официалния контрол в птицевъдството.

Според цитираните от него данни една от всеки три проверки завършва с налагане на санкции.

Мадсен разглежда този резултат като признак за по-широки проблеми със спазването на изискванията. Представената информация не уточнява периода, броя на проверките и конкретните нарушения, включени в статистиката.

Затова данните не могат автоматично да се отнесат към всички птицевъдни стопанства в страната.

Въпреки това министърът настоява за допълнителни действия за подобряване на условията при отглеждане на бройлери.

Защо бързият растеж на пилетата предизвиква опасения?

Съвременното производство на бройлери използва генетични линии, селектирани за висока продуктивност и бързо наддаване. Това позволява на производителите да достигат необходимото тегло за клане за сравнително кратко време.

Бързият растеж обаче може да бъде свързан с определени здравословни проблеми при птиците.

Сред обсъжданите рискове са затруднения в придвижването и повишено натоварване на опорно-двигателната система. Състоянието на птиците зависи също от храненето, гъстотата на отглеждане, микроклимата и управлението на стопанството.

Затова скоростта на растеж не е единственият фактор, определящ благосъстоянието на бройлерите.

Въпросът е дали използваните производствени системи осигуряват достатъчно добри условия през целия период на отглеждане.

Бавнорастящите пилета се разглеждат като алтернатива

Доклад на датските ветеринарни власти, публикуван през 2025 г., разглежда предимствата на по-бавно растящите бройлери.

Според представените заключения използването на такива линии може да подобри хуманното отношение към птиците.

Тези пилета достигат търговско тегло за по-дълъг период в сравнение с интензивно селектираните бързорастящи линии. Промяната обаче има и производствени последици. По-продължителното отглеждане може да повлияе върху разходите за фураж, труд, помещения и енергия.

Затова датският министър настоява икономическите ефекти да бъдат оценени преди въвеждането на забрана.

Норвегия вече планира постепенно преминаване към други линии

Дания не е единствената европейска държава, в която се обсъжда ограничаване на бързорастящите бройлери. В Норвегия птицевъдният сектор е поел ангажимент постепенно да прекрати използването на тези линии до края на 2027 г.

Според информацията решението е последвало натиск от страна на търговците на дребно. Норвежкият подход се основава на ангажимент на сектора, а не на посочена в материала обща законова забрана.

Този пример показва, че промени могат да бъдат предприети и чрез договорености между производители и търговци.

Ще има ли забрана за бързорастящите пилета в Европейския съюз?

Датското правителство иска обсъжданията да излязат извън националните граници. Целта е възможността за ограничаване на бързорастящите бройлери да бъде разгледана и на равнище ЕС.

За подобна промяна ще бъдат необходими правна оценка, икономически анализ и съответните европейски процедури. Към момента няма обявена общоевропейска забрана или конкретна дата за въвеждането ѝ.

За птицевъдния сектор темата е важна, защото евентуални ограничения биха засегнали производствените модели и разходите. Това се отнася и за българските птицевъди, ако в бъдеще бъдат предложени общи европейски правила.

Засега инициативата на Дания поставя началото на обсъждане, чиито резултати предстои да станат ясни.