ЕС внася повече соя от Бразилия и слънчоглед от Аржентина, но по-малко зърно

Европейският съюз е увеличил покупките на соя от Бразилия и слънчогледово семе от Аржентина през първите седем месеца на 2026 г. Това обаче не означава общо нарастване на вноса на маслодайни култури.

Официалните данни на Европейската комисия показват, че стойността на внесените маслодайни и протеинови култури всъщност е намаляла с 3% на годишна база. Най-отчетливият спад е при зърнените култури, където вносът се свива с 11%.

През юли износът на селскостопански и хранителни продукти от ЕС достига 21,3 млрд. евро. Това е увеличение с 5% спрямо юни и с 3% спрямо юли 2025 г.

Вносът през месеца възлиза на 15,1 млрд. евро – с 4% по-малко спрямо юни и с 6% под нивото от същия месец на предходната година.

Търговският излишък на ЕС достига 6,2 млрд. евро през юли

Разликата между износа и вноса формира агрохранителен търговски излишък от 6,2 млрд. евро през юли. Стойността му се увеличава с 34% спрямо предходния месец и с 33% спрямо юли 2025 г.

За периода от януари до юли 2026 г. общият търговски излишък на агрохранителния сектор на ЕС достига 30,1 млрд. евро. Това е с 2,9 млрд. евро повече в сравнение със същия период на предходната година.

Увеличението на положителното салдо обаче не се дължи на общ ръст на износа. За първите седем месеца износът е намалял с 1%, докато вносът се е свил с 4%.

Част от промяната е резултат от по-ниските цени на какаото, които значително намаляват стойността на вноса от основните държави производителки.

Износът за седемте месеца достига 138,7 млрд. евро

Между януари и юли 2026 г. Европейският съюз е изнесъл селскостопански и хранителни продукти на стойност 138,7 млрд. евро. Сумата е с приблизително 1,6 млрд. евро, или 1%, под отчетеното за същия период на 2025 г.

Най-голямото намаление е при износа за Съединените щати – с 1,66 млрд. евро, или 9%. Спадът идва след необичайно високите доставки през първото тримесечие на 2025 г., когато част от търговците вероятно са изпреварили обявените американски мита.

Износът за Великобритания е намалял с 843 млн. евро, а за Япония – с 538 млн. евро.

В същото време доставките за Египет са нараснали с 251 млн. евро, или 22%, главно заради по-големия износ на пшеница. Износът за Украйна се е увеличил с 239 млн. евро, а за Турция – с 235 млн. евро.

Вносът на земеделски продукти в ЕС намалява с 4%

Общият внос на земеделски и хранителни продукти в ЕС през първите седем месеца на годината достига 108,6 млрд. евро. Това е намаление с 4,5 млрд. евро спрямо същия период на 2025 г.

Най-голям принос за спада има групата на кафето, чая, какаото и подправките. Стойността на този внос е намаляла с 4,8 млрд. евро, или 19%.

Основната причина е поевтиняването на какаовите продукти. Според Европейската комисия цените на какаото са спаднали приблизително наполовина спрямо върховите си стойности от пролетта на 2025 г.

Това е довело до значително по-ниска стойност на вноса от Кот д’Ивоар, Камерун, Нигерия и Гвинея. Данните показват защо промените в паричната стойност невинаги означават същото изменение във физическите количества – част от спада се дължи на по-ниски цени, а не единствено на по-малки обеми.

Вносът на зърно спада до 4,76 млрд. евро

Сред основните продуктови категории най-отчетливо е намалението при зърнените култури. За периода януари–юли стойността на вноса е достигнала 4,764 млрд. евро, което е с 609 млн. евро, или 11%, по-малко спрямо година по-рано.

При пшеницата спадът е с 455 млн. евро, или 32%. Европейската комисия посочва, че основната причина са по-малките внесени количества.

Вносът на ориз е намалял с 214 млн. евро, или 18%. При него понижението се дължи едновременно на по-малки физически обеми и по-ниски цени.

Вносът от Канада също е намалял с 508 млн. евро, или 19%, основно заради по-малките доставки на царевица и по-слабия внос на пшеница.

По-ниската стойност на вноса на зърно не доказва сама по себе си трайно намаляване на потреблението в ЕС. Върху данните влияят размерът на европейската реколта, наличните запаси, цените, нуждите на фуражната промишленост и конкурентоспособността на доставчиците от трети държави.

Повече соя от Бразилия

Вносът на земеделски и хранителни продукти от Бразилия е достигнал 11,17 млрд. евро за първите седем месеца на годината.

Стойността се е увеличила с 528 млн. евро, или 5%, спрямо същия период на 2025 г. Европейската комисия свързва промяната основно с по-големите физически обеми на вноса на соя.

Бразилия запазва позицията си на най-големия външен доставчик на агрохранителни продукти за Европейския съюз. Страната осигурява значителна част от необходимите на европейската фуражна промишленост соеви зърна и продукти от тяхната преработка.

Аржентина доставя повече слънчогледово семе

Вносът от Аржентина се е увеличил с 240 млн. евро, или 8%, и е достигнал приблизително 3,32 млрд. евро.

Основният фактор са по-големите доставки на слънчогледово семе. Тенденцията се наблюдава след две слаби години за производството на слънчоглед в Европейския съюз, които увеличиха необходимостта от външни доставки.

Аржентина е сред държавите, които разполагат с износен потенциал както при слънчогледовото семе, така и при продуктите от неговата преработка.

Увеличението на доставките от Бразилия и Аржентина показва по-силната роля на Южна Америка при снабдяването на европейската маслодайна и фуражна промишленост.

Общият внос на маслодайни култури все пак намалява

Въпреки по-големите доставки на соя от Бразилия и слънчоглед от Аржентина, стойността на общия внос в категорията „маслодайни и протеинови култури“ е намаляла.

За периода януари–юли ЕС е внесъл такива продукти за 10,96 млрд. евро. Година по-рано стойността е била 11,25 млрд. евро. Разликата е 286 млн. евро, или спад от 3%.

Поради това не е точно да се твърди, че соята и слънчогледът като цяло „набират популярност“ в ЕС или че маслодайните култури изместват зърнените. Данните показват увеличение при конкретни продукти и доставчици, но спад на цялата категория в стойностно изражение.

Структурата на търговията се променя различно по категории

Резултатите за първите седем месеца на 2026 г. показват, че външната търговия на ЕС не се движи в една посока.

Вносът на зърно, млечни продукти и какаови стоки намалява, докато покупките на плодове и ядки се увеличават. Ръст има и при маргарина, растителните масла и мазнините, както и при някои продукти за техническа употреба.

При маслодайните култури се наблюдава пренареждане между отделните доставчици. Бразилия и Аржентина увеличават присъствието си при соята и слънчогледа, но това не е достатъчно, за да обърне общия спад в стойността на вноса на маслодайни и протеинови култури.

За оценка на реалното пазарно развитие е необходимо стойностните данни да се разглеждат заедно с физическите количества и цените. По-висока стойност може да бъде резултат както от повече внесена продукция, така и от поскъпване, а спадът понякога отразява по-ниски международни котировки, без съществена промяна в обемите.