Египет очаква рекордни 10 млн. тона пшеница и по-малък внос през 2026/27 г.

Производството на пшеница в Египет може да достигне рекордните 10 млн. тона през пазарната 2026/27 година. Прогнозата е на Службата за чуждестранно земеделие към Министерството на земеделието на САЩ – USDA FAS.

Очакваното увеличение се свързва основно с разширяването на площите, държавните стимули за производителите и постепенното навлизане на по-продуктивни сортове и технологии.

Въпреки рекордната реколта Египет ще продължи да зависи в значителна степен от международния пазар. Вътрешното потребление остава повече от два пъти по-голямо от прогнозираното собствено производство.

Площите с пшеница нарастват до 1,5 млн. хектара

Реколтираните площи с пшеница през 2026/27 г. се очаква да достигнат приблизително 1,5 млн. хектара. През предходния сезон те са били около 1,33 млн. хектара.

Увеличението с близо 170 000 хектара е основният фактор зад прогнозирания ръст на производството. Египетските власти насърчават разширяването на пшеничните площи като част от политиката за намаляване на зависимостта от вноса и укрепване на продоволствената сигурност.

Страната работи и за повишаване на добивите от вече обработваните земи. Сред прилаганите мерки са:

• разширяване на употребата на сертифицирани семена;
• въвеждане на ранни и високодобивни сортове;
• подобряване на механизацията;
• отглеждане на пшеница върху повдигнати лехи;
• по-ефективно използване на водата за напояване;
• подобряване на достъпа до торове и други производствени ресурси.

Технологията с повдигнати лехи може да намали използваната вода и количеството семена, като едновременно с това създава условия за по-равномерно развитие на растенията. Този подход е особено важен за Египет, където земеделието е силно зависимо от напояването и наличните водни ресурси са ограничени.

По-високите изкупни цени насърчават фермерите

Държавната политика за изкупуване на местна пшеница също допринася за разширяването на производството.

През 2026 г. властите увеличиха цената, плащана на земеделските стопани. Предложените нива бяха над международните пазарни цени и създадоха допълнителен стимул за фермерите да засяват повече площи и да продават реколтата си на държавата.

До средата на юли Египет беше изкупил близо 4,7 млн. тона пшеница от местните производители, показват официални данни, цитирани от Reuters. Правителството си постави цел държавните покупки да достигнат 5 млн. тона за сезона.

По-големите покупки трябва да подпомогнат попълването на стратегическите резерви и да осигурят суровина за държавната програма за субсидиран хляб.

Вносът може да се свие с 23%

През пазарната 2026/27 година Египет се очаква да внесе около 12 млн. тона пшеница. Това би било намаление с приблизително 23% спрямо предходния сезон и най-ниското количество от 2022/23 г. насам.

Намаляването на вноса се обяснява с по-голямата местна реколта и наличните преходни запаси, част от които се поддържат като стратегически резерв.

По-ранната годишна прогноза на USDA FAS от март предвиждаше производство от 9,8 млн. тона и внос от 12,5 млн. тона. Последващата оценка повишава очакваната реколта до 10 млн. тона и намалява прогнозата за вноса до 12 млн. тона.

Промяната е значима за международния пазар, тъй като Египет е сред най-големите купувачи на пшеница в света. Дори при рекордно собствено производство страната ще трябва да внесе повече зърно, отколкото ще произведе.

Египет остава зависим от Черноморския регион

През последните години основните доставчици на пшеница за Египет са Русия, Европейският съюз и Украйна.

Черноморската пшеница традиционно има важно предимство за египетските вносители поради конкурентните цени, сравнително краткия транспортен маршрут и по-ниските разходи за доставка до пристанищата на страната.

Между юли 2025 г. и януари 2026 г. Египет е внесъл около 8,8 млн. тона пшеница. От тях приблизително 5,28 млн. тона са доставени от Русия, 2,16 млн. тона от Украйна и 1,12 млн. тона от държави в Европейския съюз.

Затрудненията при корабоплаването и износа от Черноморския регион остават важен риск за снабдяването. В началото на 2026 г. повече от 82% от египетския внос на пшеница е идвал от Русия и Украйна.

Потреблението продължава да расте

Потреблението на пшеница в Египет през 2026/27 г. се прогнозира на около 20,7 млн. тона – приблизително с 0,5% повече спрямо предходния сезон.

Основният фактор е нарастващото население, което вече надхвърля 108 млн. души. Върху търсенето влияе и присъствието на голям брой мигранти и бежанци.

Хлябът е основна част от храненето в страната, а държавната субсидирана програма обхваща десетки милиони потребители. Това поддържа високо и сравнително устойчиво търсене на хлебна пшеница независимо от развитието на местната реколта.

Следователно рекордното производство на пшеница в Египет няма да премахне необходимостта от внос. То може да намали зависимостта от външните доставки и разходите за тях, но не е достатъчно да покрие вътрешното потребление.

Износът на брашно може да достигне 1,4 млн. тона

Египет планира да увеличи и износа на пшенично брашно. През 2026/27 г. доставките за чуждестранните пазари могат да нараснат със 17% и да достигнат приблизително 1,4 млн. тона.

Основните направления са държави в Африка и Близкия изток, сред които Сомалия, Йемен, Судан и Еритрея.

Разрастването на мелничарския сектор позволява на Египет да внася пшеница, да я преработва и да реализира част от произведеното брашно на регионалните пазари. По този начин страната остава голям купувач на суровина, но едновременно с това укрепва позициите си като доставчик на преработени продукти.

По-голямата реколта може да промени вносното търсене

Ако прогнозата за 10 млн. тона бъде потвърдена, това ще бъде най-голямото производство на пшеница в Египет досега.

По-слабият внос от страна на един от водещите световни купувачи може да намали част от конкуренцията за свободните количества на международния пазар. Ефектът обаче ще зависи от действителния размер и качеството на реколтата, нивото на запасите и развитието на цените в Черноморския регион.

За Египет увеличаването на местното производство остава стратегическа цел. Страната обаче продължава да бъде структурно зависима от вносна пшеница, тъй като вътрешното търсене значително надхвърля възможностите на националното земеделие.