ФАО: Световните цени на храните достигнаха близо четиригодишен връх

Световните цени на хранителните суровини се повишиха през септември 2026 г. до най-високото си равнище от ноември 2022 г., показват последните данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие – ФАО.

Индексът на цените на храните достигна 136 пункта, което е с 2 пункта, или 1,5%, над ревизираното му равнище за август. Спрямо септември 2025 г. увеличението е с 5,8%.

Въпреки достигането на близо четиригодишен връх, показателят остава с 15,1% под рекордната стойност, отчетена през март 2022 г.

Какво измерва индексът на ФАО

Индексът на цените на храните проследява месечните промени в международните котировки на основни хранителни суровини. Той е изчислен на базата на пет продуктови групи:

• зърнени култури;
• растителни масла;
• млечни продукти;
• месо;
• захар.

През септември поскъпване е отчетено при зърнените култури, захарта и растителните масла. Индексът на месото се е понижил, докато този на млечните продукти е останал почти без промяна.

Зърнените култури поскъпнаха с 5,1% за месец

Индексът на ФАО за зърнените култури достигна 122,8 пункта през септември. Това е увеличение с 5,1% спрямо август и със 17,2% спрямо същия месец на 2025 г.

Световните цени на пшеницата са се повишили с 6,3% за месец и са достигнали най-високото си равнище от август 2023 г. Основна причина са логистичните ограничения в Черноморския регион, които принуждават част от вносителите да търсят алтернативни доставчици.

Допълнителен натиск върху пазара оказва сухото време в части от Северна Америка преди сеитбата на зимната пшеница. Към края на септември дневните котировки са се понижили, но средната месечна цена остава значително по-висока.

Царевицата достигна най-висока цена от над три години

Международните цени на царевицата са се повишили с 5,6% спрямо август и са достигнали най-високото си равнище от повече от три години.

Поскъпването е свързано с по-ниските от очакваното добиви в Съединените щати и с намалените количества за износ от Бразилия.

Нарушенията на търговските потоци през Черноморския регион също ограничават наличната за износ царевица. Несигурността около корабоплаването през Ормузкия проток поддържа опасенията за поскъпване на горивата, торовете и морския транспорт.

През септември цените на соргото са нараснали с 13,7%, а тези на ечемика – с 3,9%. Оризът е поскъпнал средно с 1,4% заради неблагоприятните метеорологични прогнози и сезонното ограничаване на предлагането.

Захарта поскъпна с над 6%

Индексът на цените на захарта достигна 114 пункта, което е увеличение с 6,1% спрямо август и с 14,7% на годишна база. Това е третият пореден месец на поскъпване и най-високата стойност от април 2025 г.

Повишението е свързано с очакванията за по-ограничено световно предлагане през сезон 2026/27.

В Европейския съюз намалените площи и неблагоприятните условия през вегетационния период могат да доведат до по-слабо производство на захарно цвекло. По-ниски добиви се очакват и в Тайланд, а недостатъчните валежи и засилването на Ел Ниньо пораждат опасения за реколтата в Индия.

Силните валежи в основния производствен район на Бразилия също са забавили прибирането на реколтата и са оказали допълнителен натиск върху цените.

Палмовото масло повиши общия индекс на растителните масла

Индексът на растителните масла се е повишил с 0,9% през септември до 198,6 пункта. Спрямо година по-рано увеличението достига 18,3%.

Основният фактор е поскъпването на палмовото масло за четвърти пореден месец. Пазарът е подкрепен от силното търсене за внос и опасенията, че сухото време ще засегне производството в Югоизточна Азия.

Слънчогледовото олио обаче е поевтиняло за трети пореден месец заради очакванията за достатъчно предлагане от Черноморския регион. Логистичните смущения и ограниченият капацитет на алтернативните маршрути са ограничили мащаба на спада.

Цените на соевото и рапичното масло са останали сравнително стабилни.

Месото поевтиня, млечните продукти останаха почти без промяна

Индексът на месото се е понижил с 1,1% спрямо август до 127,9 пункта. Спадът се дължи основно на по-ниските международни цени на свинското и птичето месо.

При птичето месо влияние оказват значителните количества за износ от Бразилия и по-слабото европейско търсене. Цените на говеждото и овчето месо са останали относително стабилни.

Индексът на млечните продукти е достигнал 119,1 пункта – понижение от едва 0,1% за месец. Спадът при сирената е бил почти изцяло компенсиран от по-високите цени на сухото мляко, докато маслото е останало почти без промяна.

На годишна база млечният индекс е с 19,1% по-нисък.

ФАО очаква втората по големина зърнена реколта

В отделната си оценка за световния зърнен баланс ФАО запази почти без промяна прогнозата си за производството през 2026 г. Очакваният обем е 2,979 млрд. тона.

Това би било с 2,1% под рекордната реколта от 2025 г., но въпреки понижението производството ще остане второто най-високо в историята.

Прогнозата за световната реколта от пшеница е повишена с 3,2 млн. тона до 813,9 млн. тона заради по-добрите перспективи в Австралия.

В същото време оценката за производството на фуражни зърнени култури е намалена с 3,3 млн. тона до 1,612 млрд. тона. Основната причина са по-слабите очаквания за царевицата след горещото и сухо време в Европейския съюз и САЩ.

Логистиката остава ключов риск за пазара

Големият размер на очакваната световна реколта не премахва риска от допълнително поскъпване. Международните цени се влияят не само от произведените количества, но и от възможността продукцията да достигне до държавите вносителки.

ФАО намали прогнозата си за световната търговия със зърно през сезон 2026/27 до 505,8 млн. тона. Това е с 3,5% по-малко спрямо предходния сезон.

Ограниченото корабоплаване в Черноморския регион и недостатъчният капацитет на алтернативните транспортни маршрути понижават очакванията за износа на пшеница и царевица от Русия и Украйна.

Ако проблемите с транспорта, енергията и доставките продължат, по-високите международни котировки могат постепенно да се прехвърлят към преработвателната индустрия и потребителските цени, особено в държавите, зависими от внос на храни и енергийни ресурси.