Есенно почистване под овошките: как да намалим вредителите, без да нараним корените

Почистването на падналите плодове и листа и внимателната обработка на почвената повърхност могат да намалят част от зимуващите вредители в овощната градина. Дълбокото прекопаване около ствола обаче крие риск за корените, а твърдението, че само 5 см обработка унищожават 80% от какавидите на ябълковия плодов червей, не е достатъчно подкрепено с надеждни данни.

Причината е, че ябълковият плодов червей не зимува единствено в почвата и през този период обикновено не се намира в стадий какавида. Затова добрата есенна хигиена е полезна част от защитата на овошките, но не може да замени наблюдението и останалите мерки за интегрирано управление на вредителите.

Ябълков плодов червей, а не ябълков молец

В оригиналния текст вредителят е наречен „ябълков молец“. Коректното и утвърдено наименование на вида Cydia pomonella е ябълков плодов червей.

Това е един от най-опасните неприятели по ябълките и крушите. Гъсениците проникват в плодовете, хранят се във вътрешността им и често достигат до семенната кутийка. Повредените плодове могат да опадат преждевременно или да станат негодни за съхранение.

Къде зимува ябълковият плодов червей

Ябълковият плодов червей обикновено презимува като напълно развита гъсеница, скрита в плътен копринен пашкул. Тя може да бъде открита:

• под напуканата и стара кора на ствола;
• в цепнатини по скелетните клони;
• под растителни остатъци около дървото;
• в почвата и повърхностния органичен слой;
• в колове, касетки и други материали, използвани в овощната градина;
• в помещенията, където са съхранявани заразени плодове.

Гъсеницата какавидира през пролетта, след което се появява възрастната пеперуда. Следователно през есента не е точно да се говори единствено за „какавиди в почвата“.

Специалистите от програмата за интегрирана растителна защита на Университета на Калифорния също посочват, че вредителят зимува като развита гъсеница в пашкул под старата кора, в почвата или сред растителните остатъци около основата на дървото.

Помага ли есенното разрохкване на почвата

Лекото повърхностно разрохкване може да извади на повърхността част от насекомите, които зимуват в горния почвен слой. Там те стават по-достъпни за птиците и могат да бъдат изложени на неблагоприятни температури.

В почвата около овощните дървета зимуват различни видове хоботници, плодови оси и други неприятели. Европейската ябълкова плодова оса например прекарва зимата като ларва в почвата.

Ефектът от обработката обаче зависи от конкретния вид, дълбочината, на която се намира, температурата, влажността и последващите метеорологични условия. Не може достоверно да се твърди, че плиткото прекопаване задължително унищожава 80% от вредителите.

Също така няма основание да се обещава, че една есенна обработка ще замени две пръскания. Необходимостта от третиране се определя според вида на неприятеля, степента на нападение, наблюдението с феромонови уловки и прогнозата за неговото развитие.

Колко дълбоко да се обработва почвата

Дълбочината не трябва да бъде еднаква във всички части около дървото. Значителна част от активните корени на овошките се развиват сравнително близо до повърхността, особено при млади растения и дървета върху слабо растящи подложки.

Непосредствено до ствола е най-разумно да се работи само повърхностно и с ръчен инструмент. Дълбокото забиване на лопата може да пререже корени и да създаде входни места за причинители на заболявания.

При необходимост от обработка е добре да се спазват няколко правила:

• да не се копае непосредствено до ствола;
• почвата да се разрохква внимателно, без агресивно обръщане;
• да се използва ръчна мотика, култиватор или вила;
• инструментът да не се забива дълбоко в зоната на основните корени;
• обработката да не се извършва в преовлажнена, замръзнала или прекалено суха и твърда почва;
• корените, които случайно се покажат, да не се оставят открити.

Посочването на универсална дълбочина от 5 или 10 см е подвеждащо. Подходът трябва да бъде съобразен с възрастта на дървото, подложката, почвата и начина на поддържане на междуредията.

Падналите плодове са по-важни от дълбокото копаене

Една от най-полезните есенни мерки е редовното събиране на повредените и останалите под дърветата плодове.

В заразените ябълки и круши може да има гъсеници на ябълковия плодов червей. След като приключат развитието си, те напускат плода и търсят защитено място за зимуване. Ако плодовете останат продължително под дървото, вредителят получава възможност да завърши развитието си.

Падналите плодове трябва да се събират още през сезона, а не само след приключването на беритбата. Не бива да се оставят и мумифицирани плодове по клоните, тъй като те могат да съхраняват причинители на болести.

Само почистването не осигурява пълен контрол, защото част от гъсениците вече може да са напуснали плодовете и да са намерили убежище. То обаче намалява източниците на ново нападение и е основна част от добрата овощарска практика.

Какво да правим с опадалите листа

Листата под ябълките и крушите могат да бъдат източник на зараза от струпясване. Причинителят на заболяването презимува в заразената листна маса и през пролетта образува спори, които заразяват младите листа и плодове.

Подходящите мерки включват:

• събиране и отстраняване на силно нападнатите листа;
• раздробяване на листната маса, за да се ускори разграждането;
• пълно компостиране при условия, позволяващи достатъчно разлагане;
• поддържане на чиста зона около дърветата;
• при професионални насаждения – прилагане на одобрена практика за ускоряване на разпадането на листата след консултация с агроном.

Раздробяването и по-бързото разграждане на листата могат да намалят количеството на инфекциозния материал от струпясване през следващата пролет. Това е по-точен подход от твърдението, че заравянето на листата на 5–10 см автоматично унищожава спорите.

Не е добра практика всички растителни остатъци безразборно да се изгарят. Те трябва да бъдат управлявани според състоянието им и действащите местни изисквания.

Огледайте и стволовете на дърветата

Тъй като голяма част от гъсениците на ябълковия плодов червей могат да зимуват под напуканата кора, само обработката на почвата не е достатъчна.

През есента стволът и основните клони могат да бъдат огледани за:

• отделена и силно напукана кора;
• пашкули и други признаци на вредители;
• рани и механични повреди;
• загнили участъци;
• мумифицирани плодове;
• растителни остатъци, задържани в разклоненията.

Старата кора не трябва да се остъргва агресивно до здрава тъкан. Ако се почиства, това се прави внимателно, без да се наранява живата кора.

В малки овощни градини могат да се използват и пояси от велпапе около стволовете, в които гъсениците търсят място за образуване на пашкул. Поясите трябва да бъдат свалени и унищожени навреме, иначе се превръщат в удобно убежище за вредителя.

Есенната хигиена не заменя растителната защита

Есенното почистване може да намали началната численост на част от вредителите и количеството на заразения растителен материал. То обаче е само един елемент от интегрираната растителна защита.

При ябълковия плодов червей доброто управление включва още:

• наблюдение на плодовете за повреди;
• използване на феромонови уловки;
• проследяване на летежа на пеперудите;
• определяне на правилния момент за намеса;
• събиране на повредените плодове през целия сезон;
• използване единствено на разрешени продукти за растителна защита;
• редуване и съчетаване на различни методи според степента на нападение.

Когато гъсеницата вече е проникнала в плода, тя е защитена и борбата става значително по-трудна. Затова третиранията, когато са необходими, трябва да бъдат насочени към подходящия стадий и да се извършват според наблюдението на неприятеля, а не по произволен календар.

Може ли да се обработва около младо дръвче

При младите дръвчета трябва да се действа особено внимателно, защото кореновата им система е по-слабо развита и част от корените са близо до повърхността.

Почвата може леко да се разрохка с ръчен инструмент, без дълбоко прекопаване и без работа непосредствено до ствола. Плевелите е по-добре да бъдат отстранени ръчно, а след обработката кореновата зона може да бъде покрита с подходящ мулч.

Мулчът не трябва да докосва ствола, тъй като задържането на постоянна влага около кората увеличава риска от загниване и създава убежища за вредители и гризачи.

Какво да направим през октомври

Практичната есенна грижа за овощните дървета включва няколко последователни действия:

1. Съберете всички паднали, повредени и загнили плодове.
2. Отстранете мумифицираните плодове от короната.
3. Почистете или раздробете опадалите листа според здравното им състояние.
4. Огледайте ствола и основните клони за пашкули, рани и напукана кора.
5. Разрохкайте само повърхностно почвата, когато това е необходимо и безопасно за корените.
6. Почистете касетките, коловете и местата за съхранение на плодове.
7. Запишете какви повреди са установени, за да планирате наблюдението през пролетта.

Целта не е почвата да бъде прекопана на всяка цена, а да се ограничат местата, в които вредителите и причинителите на болести могат да презимуват. Добрата санитарна грижа през есента намалява риска през следващия сезон, но най-надеждният резултат се постига чрез съчетаването ѝ с редовно наблюдение и навременна растителна защита.