Унгария предприема нов подход за справяне с недостига на вода в земеделието. Страната планира да използва водните запаси от рибните стопанства за напояване на земеделски площи и възстановяване на засегнати от сушата природни територии.

Инициативата предвижда водата, която остава в рибните басейни след улова, да бъде насочвана към райони с недостиг на влага. Вместо да се отвежда директно в реките и каналите, тя ще може да се използва повторно.

Проектът се разработва съвместно от унгарската организация за аквакултури и рибарство MA-HAL и националните органи за управление на водите.

Целта е да се ограничи загубата на ценен воден ресурс в условията на продължителни засушавания и високи температури.

Близо 300 млн. куб. м вода могат да подпомогнат засегнатите райони

Рибните стопанства в Унгария разполагат със значителни водни обеми, които досега не са били използвани пълноценно за други цели.

При традиционното управление на рибните езера част от водата се изпуска след приключване на улова. Обикновено тя постъпва в близките отводнителни канали и реки.

През последните години обаче започва прилагането на различен подход. Част от освободената вода се насочва към влажни зони, където подпомага поддържането на водния баланс.

На фона на засушаването интересът към тази практика нараства. Земеделските производители търсят допълнителни възможности за напояване, а природозащитните служби се стремят да съхранят застрашените местообитания.

MA-HAL предвижда разширяване на програмата до рибните басейни, обхванати от инициативата в цялата страна. Посоченият общ воден капацитет достига почти 300 млн. куб. м.

Това количество обаче представлява капацитет на басейните, а не обем вода, който непременно ще бъде предоставен за напояване.

Реално използваемите количества ще зависят от наличните запаси, нуждите на рибовъдството и възможностите за пренасочване.

Повторното използване на водата може да ограничи последиците от сушата

Основното предимство на инициативата е възможността един воден ресурс да изпълнява няколко функции.

След използването му в рибовъдството част от водата може да бъде насочена към земеделски площи или природни територии.

По този начин се намалява необходимостта от допълнително водовземане, когато съществуващите количества могат да бъдат използвани повторно.

За земеделието това е особено важно през периодите с недостатъчни валежи и високи температури. Тогава почвената влага намалява, а потребностите на културите от вода се увеличават.

Използването на вода от рибни басейни обаче изисква предварителна оценка на нейното качество. Значение имат съдържанието на органични вещества, солите и възможните замърсители.

Необходимо е да се отчетат и изискванията на конкретните земеделски култури. Водата не бива да се използва за напояване единствено защото е налична.

Ръководителят на MA-HAL Нандор Пушкаш подчертава значението на рибните езера за запазването на водните ресурси.

По думите му през 2026 г. те са били последен източник на вода за множество живи организми. Именно затова организацията настоява практиката да бъде разширена на национално равнище.

Сушата в Унгария засегна не само земеделието

Недостигът на вода през лятото на 2026 г. е създал затруднения в различни сектори на унгарската икономика.

Продължителните горещини и недостатъчните валежи са довели до значително понижаване на речните нива.

Това е затруднило корабоплаването по вътрешните водни пътища и е създало проблеми за енергийната инфраструктура.

Сред засегнатите обекти е и атомната електроцентрала „Пакш“, чиято дейност зависи от наличието на вода за охлаждане.

Ситуацията показва, че последиците от сушата надхвърлят загубите в растениевъдството. Ограничените водни ресурси могат едновременно да засегнат производството на храни, транспорта, енергетиката и природните екосистеми.

Унгария променя стратегията си за управление на водите

През август 2026 г. унгарското правителство е обявило нов подход към управлението на водните ресурси.

Сред основните приоритети е по-ефективното задържане на водата в природната среда, вместо бързото ѝ отвеждане извън засегнатите райони.

Този подход включва използването на съществуващи водоеми и възстановяването на естествените възможности за съхраняване на вода.

Пренасочването на водните запаси от рибните стопанства се вписва в тази политика.

Идеята е наличните количества да се използват там, където могат да намалят последствията от засушаването.

Есенните валежи са облекчили ситуацията в някои райони, но не премахват необходимостта от дългосрочни решения.

Какво може да бъде полезно за българското земеделие?

Опитът на Унгария поставя важен въпрос и пред България: доколко ефективно се използват наличните водни ресурси?

При продължителни засушавания достъпът до вода е определящ за стабилността на земеделското производство.

Особено уязвими са стопанствата, които разчитат на напояване през периодите с най-високи температури.

Използването на съществуващи водоеми като допълнителен източник би могло да бъде една от възможностите за по-добро управление на водата.

Подобно решение обаче не може да се прилага еднакво навсякъде. Необходими са оценка на водните количества, подходяща инфраструктура, контрол върху качеството и спазване на действащите разрешителни режими.

Важно е също използването на водата за земеделски цели да не застрашава рибните популации и местните екосистеми.

Унгарската инициатива не представлява универсално решение на проблема със сушата. Тя обаче показва възможност за по-пълноценно използване на вече наличните водни ресурси.

За земеделските производители дългосрочната полза зависи от това дали подобни практики могат да осигурят надеждни количества вода в критичните периоди.

При все по-чести затруднения с водоснабдяването управлението на водните запаси се превръща в съществена част от планирането на земеделското производство.